Експерт: Вятърните паркове в Черно море може да намалят цената на тока с до 45%

България има огромен потенциал (около 3-4 GWh) за производство на електроенергия от ветрогенератори в Черно море. Реализирането дори на половината от тези мощности заедно с развитието на вятърните паркове на сушата може да намали цената на тока в страната с до 45%. Това коментира Костанца Рангелова, енергиен експерт в Ember, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Трябва да се планира точно как да се случи развитието на офшорната вятърна енергия в България, за да се избегнат рисковете.

По думите на експерта рисковете са България да действа бавно и да не успее да се възползва от този потенциал заради притеснения за екологията, туризма и риболова, както и заради липса на ясна политическа визия.

Ефектите от офшорните вятърни паркове ще зависят от приоритетните зони, които ще бъдат определени в плана за тяхното развитие, каза Рангелова. И допълни, че този план ще бъде подложен на обществено обсъждане и екологична оценка - ще бъдат чути както рибарите, така и представители на туризма, на обществото.

„При една правилна процедура и спазване на това обществено обсъждане не би трябвало да има сериозен проблем за риболовните зони.  Със сигурност може да бъде намерен правилен компромис, по който ще бъдат намалени, ако въобще има някакви, негативните ефекти върху риболовните зони", посочи събеседничката. 

След съставянето на подробен план ще може да се търсят и инвеститори. Времето за изграждане на вятърни паркове в Черно море ще зависи от Закона за енергията от възобновяеми източници в морските пространства и може да варира от 3-4 години до 10-15 години, каза Рангелова. „Законът трябва да гарантира спазването на екологичните норми, но да не спира излишно развитието на енергийните процеси“, добави тя.

Вятърната енергия е важна част от енергийния преход, като начинът на работа на ветрогенераторите е близък до този на базовите мощности и допълва добре работата на соларните паркове, уточни експертът.

Един от проблемните моменти в законопроекта са договорите за разлика - те позволяват на инвеститорите да намалят разходите си за проекта и така да се понижи крайната цена на електроенергията, докато в общественото мнение се възприемат като някакъв вид субсидия, коментира Рангелова.

През 2023 г. две трети от произведената енергия в България е била чиста, като въглищата са отговаряли за под 30%. Развиването на вятърни паркове не означава това да е в ущърб на друг ВЕИ сектор като фотоволтаици, каза Рангелова.

„Офшорните паркове в Черно море ще засегнат силно риболовните зони. Това е становището на нашата организация, което сме изпратили до Народното събрание“, заяви Емил Милев, председател на Сдружение “Черноморски изгрев”.

"При изграждането на офшорните паркове е най-важно да се вземе предвид мнението на засегнатите страни, а най-засегнати ще бъдат рибарите и може би туристическият бранш", каза той.

"Притеснява ни липсата на екологични оценки. Нашето море, както знаем, е по-специфично. Животът е до 100 метра и едно изграждане на вятърни паркове силно ще наруши екосистемата в риболовните зони. Просто ще бъдем принудени да спрем да работим", каза Милев.

Исканията на рибарите в Шабла, Каварна, Балчик и Варна са въобще да не бъдат строени тези вятърни паркове и законопроектът да бъде спрян, подчерта събеседникът.

Какви са опасенията на рибарите как се развива офшорната вятърна енергия в други страни в Европа може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.