Великобритания е безнадеждно пристрастена към Китай по отношение на климатичните си цели

Евтини като чипове и почти толкова изобилни, колкото мобилните телефони. Пренасищането със слънчеви панели, трупащи се по пристанищата и в складовете, е толкова голямо, че се съобщава, че фермерите в Германия и Нидерландия ги използват за огради, пише Telegraph.

Великобритания може да изпитва проблеми в изпълнението на климатичните цели относно офшорната вятърна енергия, но със сигурност не би трябвало да среща такива препятствия при слънчевата енергия, където цената на панелите е намаляла наполовина през изминалата година и е налице толкова изобилно предлагане, че изглежда липсват достатъчно места за тяхното инсталиране.

Тогава всичко е наред. С изключение на едно отношение: преобладаващо панелите идват от Китай. Или от тази страна, или от разклоненията на китайските производители в Югоизточна Азия.

Говорим безгрижно за необходимостта от „намаляване на риска“ на британската икономика от прекомерната зависимост от китайските вериги на доставки и все пак ето я страната с ускорени планове за петкратно увеличаване на капацитета на соларна енергия до 70 гигавата (ГВт) до 2035 г. или дори по-рано. Това реално не може да стане без китайски доставчици.

Още по-лошо е положението в континентална Евроопа, където Европейският съюз (ЕС) планира да инсталира 320 ГВт нови соларни мощности до края на 2025 г. и почти 600 ГВт до 2030 г., с около 9 млрд. куб. метра потребление на природен газ, изместено до 2027 г.

Днешната соларна технология произхожда до голяма степен от САЩ и Германия, но, както при много други решения, тези страни бързо губят пазарно лидерство за сметка на Азия. Днес базираните в Китай производители държат около 90% от световния пазар. Европейските и американските играчи се борят да запазят дори настоящата си маргинална позиция.

Следователно не е изненадващо, че ЕС трябва внимателно да следи САЩ в налагането на мита по внос и антидъмпингови санкции.

Правителството на Обединеното кралство, от друга страна, не налага такива мерки. Но макар да изглежда, че то няма настоящи планове за такива, Клеър Коутиньо, министърът на енергийната сигурност, изрази загриженост, че твърде бързият енергиен преход би засилил зависимостта на страната от Китай. Някои депутати от торите изразиха подобни опасения.

Твърденията за дъмпинг са напълно верни. Както в много други области, Китай създаде индустрия, която е много по-голяма от необходимото, за да задоволи собствените си вътрешни нужди. Излишъкът цинично се изхвърля на международните пазари на ниски цени.

В началото на тази година Китай разполага с 1000 ГВт годишен производствен капацитет за слънчеви модули, работещ или в процес на разработка, изчислява австралийския мозъчен тръст Climate Energy Finance.

Това е излишъкът, за който китайските производители трябваше да натиснат спирачките, като Longi, един от най-големите играчи, планира да намали своята работна сила от 80 000 души с близо една трета през тази година.

Китай умишлено се е заел да се възползва от западните цели за въглеродна неутралност, като подкрепя масово собствените си производители на слънчеви панели и, както при толкова много други индустрии, постига успех. Можем само да гадаем за цената на осигуряването на такова господство.

Има и въпроси относно предполагаемото използване на робски труд от потисканите уйгурски общности.

Наречете го умна индустриална стратегия, ако желаете, но Китай е изключително ефективен в подкопаването на редица ключови производствени индустрии на Запада. Слънчевата енергия е само един пример за това.

Правейки това, китайските плановици дестабилизираха както собствената си, така и много западни икономики. Китайската икономика стана твърде зависима от неустойчиви нива на свръхинвестиции, докато много западни икономики – особено САЩ и Обединеното кралство – станаха също толкова зависими от неустойчивите нива на потребление. Тази голяма грешка в глобалната икономика остава неразрешена днес.

Както от гледна точка на сигурността, така и от икономическа гледна точка изглежда, че има достатъчно основания за безпокойство относно господството на Китай в сектора на слънчевите панели.

Ако трябва да има икономически дивидент от прехода към зелена енергия, не трябва ли сами да произвеждаме повече от технологията, която го подкрепя?