Политическият залог от спирането на транзита на руски газ от Украйна

Украйна няма да продължи договора си с Русия за транзит на природен газ, който изтича на 31 декември 2024 година, и това има своята политическа и икономическа цена. Събеседници на украинското издание РБК отбелязват, че през лятото Киев е започнал разговори с Азербайджан за транзит на газа, но разговорите не са стигнали до никъде.

Основният засегнат от спирането на газа е Словакия и преди дни премиерът Роберт Фицо опита да изнуди украинската страна да продължи да пренася руския газ в замяна на премахване на ветото за членството на Украйна в ЕС. РБК отбелязва, че Фицо е много заинтересуван от продължаването на транзита, защото таксите, които плаща са малки, a условията, при които получава руския газ - изгодни. Без руския газ на словашкото правителство вероятно ще му се наложи да повиши цената, а това едва ли ще се хареса на избирателите му.

Според украинския енергиен експерт Володимир Омелченко от тази гледна точка спирането на газа ще има много политически ползи - отстраняването на премиер, който непрекъснато спира и заплашва инициативите на ЕС за Украйна. От друга страна обаче финансовата щета също не е за подценяване - най-малкото транзитните такси на руския газ носят приходи в бюджета и покриват 75% от таксите за пренос на вътрешния пазар. С други думи, ако транзитът изчезне, газът за украинците ще поскъпне, което също едва ли ще им се хареса.

Според източници на РБК обаче таксите за пренос са включени в цената на газа, а украинското правителство я замрази за времето на войната. Това означава намаляване на приходите за украинската "Нафтогаз" с не повече от 3%.

Загубата на приходите от транзит са по-съществени - според изданието таксата, договорена през 2019 година, е 2,66 долара за превоза на 1000 куб. метра на 100 км. Според договорите "Газпром" е закупила обем от 45 млрд. куб. метра годишно.

В цялата схема неизменно присъства Русия. Ако Украйна успее да уговори Азербайджан да пренася газ през нейна територия, това означава преминаване през руската газопреносна мрежа. Москва трябваше да позволи транзита за страните от Централна Азия - Таджикистан и Казахстан, още през 2013 година, но непрекъснато отлага. Ако допусне газа на Азербайджан, ще се наложи да пусне и този на другите държави от региона.

От друга страна, Русия и особено "Газпром" има нужда от приходи, а с допускането на транзита през своя територия неизменно ще успее да пробута и част от своя газ.

Всички тези уговорки обаче са валидни при условие, че Азербайджан има достатъчно газ, който да предложи за пренос през Украйна. Според изчисления Баку може да предложи едва 5 млрд. куб. метра, което е недостатъчно. Вариант обаче е газът да бъде пренасян до газохранилищата в Украйна и оттам - доставян за Словакия или препродаван за трети страни.

Опция за Фицо е и покупката на газ на входната точка на украинската газопреносна мрежа, но едва ли ще срещне подкрепата на ЕС в това начинание. Нещо повече - Киев би се съгласил с тази опция, ако Словакия и всяка друга страна, решила се да купува руски газ така, се договори изрично с Москва, че украинската газопреносна мрежа няма да бъде обект на ракетни обстрели.

Засега най-засегнатата страна от спрения транзит на руския газ през Украйна е Словакия. Унгария продължава да получава газа си през "Турски поток" и България, а Австрия от 2025 година се ориентира към доставки от Северна Африка (през Италия).

Според публикации в руски медии Украйна рискува да загуби политическата подкрепа на Брюксел със спирането на газа, но реално изявленията на комисаря по енергетика Кадри Симсон ги опровергават. Тя призовава страните в общността да не участват в преговори и договорки с "Газпром", защото могат да се окажат уязвими и под натиск.