Глобалният износ на суров петрол намалява през 2024 г.

Обемът на глобалния износ на суров петрол през 2024 г. е намалял с 2%, което е първият спад след пандемията, показват данни за корабоплаването. Причината е слабият растеж на търсенето и промените в рафинериите и тръбопроводите, които трансформират търговските пътища, пише Ройтерс.

Глобалните потоци от суров петрол са прекроени за поредна година заради войните в Украйна и Близкия изток. Танкерни доставки се пренасочват, а доставчиците и купувачите са разделени по региони.

Износът на петрол от Близкия изток за Европа намалява, като страните от Стария континент си доставят повече петрол от САЩ и Южна Америка. Руският петрол, който преди отиваше в Европа, сега се пренасочва към Индия и Китай.

Тези промени станаха по-изразени, тъй като петролни рафинерии в Европа бяха затворени на фона на продължаващите атаки срещу корабоплаването в Червено море. Износът на суров петрол от Близкия изток за Европа се срива с 22% през 2024 г. на годишна база, според данните на изследователската компания Kpler.

Промяната в петролните потоци "създава опортюнистични съюзи", казва Ади Имсирович, енергиен консултант и бивш търговец на петрол. Той посочва по-близките отношения между Русия и Индия, Китай и Иран, които променят петролната търговия.

„Петролът вече не тече по кривата на най-ниските разходи и първото последствие е ограниченото корабоплаване, което повишава цените на товарите и в крайна сметка намалява маржовете на рафинирането“, казва Имсирович.

САЩ, с нарастващия добив на шистов петрол, са печелившите от световната търговия с петрол. Страната изнася 4 млн. барела на ден, като увеличава дела си в световната търговия с петрол до 9,5% - непосредствено след Саудитска Арабия и Русия.

Търговските пътища също се пренастройват заради работата на петролната рафинерия Dangote в Нигерия, разширяването на тръбопровода Trans Mountain на Канада до западното крайбрежие на страната, спадащото производство на петрол в Мексико, краткото спиране на износа на либийски петрол и нарастващите обеми на добив в Гвиана.

През 2025 г. доставчиците ще продължат да страдат заради намаляващото търсене на гориво от големите потребителски центрове като Китай. Освен това повече страни ще използват по-малко петрол и повече газ, докато възобновяемата енергия продължава да увеличава дела си в енергопотреблението.

„Този ​​вид несигурност и нестабилност е новото нормално – 2019 г. беше последната „нормална“ година“, коментира Ерик Брукхойзен, мениджър морски изследвания и консултации в компанията за корабно посредничество Poten & Partners.

„В миналото винаги можеше да се каже, че ще има здравословен дългосрочен ръст на търсенето и това решава много проблеми с течение на времето. Това всъщност вече не може да се приема за даденост“, посочва още той, като подчертава по-слабото търсене в Китай и Европа.

Вносът в Китай спада с около 3% през 2024 г. заради по-широкото разпространение на електрическите автомобили и нарастващото използване на втечнен природен газ в тежкотоварните превози.

В Европа по-ниският капацитет за рафиниране и правителствените мандати за намаляване на въглеродните емисии намаляват вноса на петрол с около 1%.

Европейските рафинерии първоначално намалиха руския внос и увеличиха покупките на петрол от САЩ и Близкия изток, след като Русия нахлу в Украйна в края на февруари 2022 г. Атаките срещу кораби в Червено море след войната на Израел срещу Газа увеличиха разходите за корабоплаване от Близкия изток и рафинериите засилиха вноса от САЩ и Гвиана до рекордни нива.

Износът от Ирак намалява с 82 хил. барела на ден, а износът на Обединените арабски емирства (ОАЕ) спада с 35 хил. барела на ден през 2024 г. Същевременно Европа увеличава вноса със 162 хил. барела на ден от Гвиана и 60 хил. барела от САЩ.

Ескалиращият конфликт в Близкия изток и опасенията от нови санкции от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп затягат доставките на ирански петрол. Това накара китайските рафинерии да търсят петрол от Западна Африка и Бразилия.

Новата нигерийска рафинерия Dangote изразходва достатъчно вътрешни доставки, за да запази около 13% от износа на суров петрол на Нигерия в страната през 2024 г. спрямо 2% през 2023 г., според Kpler. Това намалява износа на страната за Европа. Същевременно обаче Нигерия е внасяла 47 хил. барела петрол сорт WTI от САЩ - необичайно за голям нетен износител.

Новите рафиниращи мощности в Бахрейн, Оман и Ирак, както и Дос Бокас в Мексико, също вероятно ще погълнат производството на петрол в тези региони.

В Канада разширеният тръбопровод Trans Mountain сега може да доставя допълнителни 590 хил. барела на ден до тихоокеанското крайбрежие, което повишава износа на страната по вода до рекордните 550 хил. барела на ден през 2024 г. Това оказва сериозни ефекти - с увеличаването на канадския суров петрол към западното крайбрежие рафинериите в САЩ в региона са купували по-малко суров петрол от Саудитска Арабия и Латинска Америка. Директните доставки от Канада до азиатските страни намаляват реекспорта от крайбрежието на американския Мексикански залив.

Китай е основният купувач на петрол от Канада, но увеличените доставки обслужват и клиенти от Индия, Япония, Южна Корея и Бруней. Все повече азиатски рафинерии вероятно ще купуват канадски петрол, отбелязват анализатори.

Предложеното от Тръмп мито от 25% върху канадския и мексиканския суров петрол, двата най-големи чуждестранни доставчика на петрол за САЩ, също може да промени петролните потоци през 2025 г., добавят анализатори.