Работодателите подкрепят енергийната свързаност в ЕС и искат дългосрочни договори за ток

Работодателските организации настояват за яснота относно мерките, които правителството ще предприеме за подкрепа на бизнеса за високите цени на електроенергията. Те отбелязаха, че срокът на механизма за компенсацията, който сложи таван от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители, изтече на 31 декември 2024 г. Има възможност тази схема да продължи със закона за удължаване на срока за действието на бюджета, но досега няма яснота по въпроса.

Техните разчети сочат, че средната цена на тока за ноември е била 164 евро за мегаватчас, докато през октомври е била под тавана и тогава механизмът за компенсации просто не се е задействал. През декември цената също е била над тавана, сочи справката на сайта на енергийната борса, но до около средно 132 евро за мегаватчас.

От бизнеса са категорични, че не се нуждаят само от тази подкрепа, но и от дългосрочни мерки за стабилизиране на енергийния сектор. Зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров посочи, че те включват задължително възможността за подписване на дългосрочни договори за доставка на електроенергия, защото всички компенсации не решават проблемите на енергоемките предприятия. На следващо място от организацията призоваха за подобряване на енергийната ефективност, облекчаване на условията за изграждане на енергийни мощности за собствени нужди, батерии и интелигентни енергийни мрежи.

Добри Митрев (Българска стопанска камара) допълни, че никъде в Европа не разчитат на борсовия сегмент "Ден напред" за осигуряване на електроенергия, а само за балансиране на дневните нужди. Благодарение на дългосрочните договори компаниите във Франция и Германия получават електроенергията за около 45-50 евро за мегаватчас.

У нас през януари има сключена само една сделка на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и тя е на стойност 286 лева за мегаватчас, допълни Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал в България).

Представителите на бизнеса отчетоха, че част от проблемите са системни - липсата на добра енергийна свързаност между Западна и Източна Европа. При това положение те не могат да се възползват от ниските цени в момента във Франция и Германия, а в нашия регион електроенергията е скъпа, включително заради увеличеното търсене от Украйна, след като руските ракетни обстрели унищожиха почти всички въглищни централи в страната.

Васил Велев отговори и на коментарите, че през 2024 година по механизма за бизнеса са изплатени над 700 млн. лева с думите, че това не са пари от държавния бюджет, а от Фонда "Сигурност за електроенергийната система" (ФСЕС). В него влизат т.нар. "свръхпечалби" за производителите на ток, които реализират продукцията си на по-висока цена, а също така и средствата от продажбата на въглеродни емисии.

Работодателите настояват схемата да продължи в същия размер и заплашват с протести, ако това не се случи. Към тях се присъединиха и представители на синдикалните организации. Без подкрепа за бизнеса, няма защита за работещите, отбеляза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов.

Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис пък предупреди, че ще има крах за индустрията без компенсации за тока и това ще се отрази във всички сфери, включително и ще доведе до затваряне на детски градини, училища, болници и културни институции. Според него без механизма, искан от работодателите, България се отдалечава и от целта за членство в еврозоната.

На 15 януари ще има предупредителни стачни действия, като се планира и затваряне на някои пътища, включително и на магистрала "Тракия" и други ключови артерии, стана ясно още от пресконференцията на организациите, която се проведе в пресклуба на БТА.