Прибалтийските държави се готвят да прекъснат десетилетните връзки с руската енергийна мрежа

Прибалтийските държави ще прекъснат връзките си с руската енергийна мрежа, които датират от 50-те години на миналия век, и вместо това ще се интегрират по-дълбоко с Европейския съюз (ЕС), тъй като подозренията за саботаж на подводни кабели насърчават усилията за укрепване на регионалната сигурност, пише Ройтерс.

Естония, Латвия и Литва се изключват от съвместната мрежа IPS/UPS рано в събота, а в неделя ще се синхронизират с мрежата на ЕС след тестове в последния момент.

Плановете за отделяне от руската мрежа, обсъждани от десетилетия, набраха инерция след анексирането на Крим от Москва през 2014 г.

От 2018 г. насам трите държави са похарчили близо 1,6 млрд. евро, до голяма степен използвайки средства от ЕС, за да модернизират мрежите си и да се подготвят.

За Москва отделянето означава, че руският ексклав Калининград, разположен между Литва, Полша и Балтийско море, ще бъде отрязан от основната руска мрежа, оставяйки го да поддържа енергийната си система сам.

Освен това Москва трябваше да похарчи 100 млрд. рубли (1,03 млрд. долара) за подготовка, включително за изграждането на няколко газови електроцентрали.

„Взели сме всички мерки, за да осигурим непрекъснатата и надеждна работа на нашата електроенергийна система“, заяви говорителят на Кремъл.

Инвазията в Украйна

Страните дълго време разчитаха на бившия си имперски господар Русия да контролира честотите и да стабилизира мрежите, за да се избегнат прекъсвания.

През 2022 г. обаче, след нахлуването на Москва в Украйна, трите страни, които твърдо подкрепят Киев, направиха първата голяма стъпка към преминаването към ЕС за енергия, спирайки да купуват електроенергия от Русия.

Украйна се надява да се присъедини към ЕС и НАТО – стъпки, които Прибалтика осъществи през 2004 г.

„Отделянето от Русия не ни прави уязвими. Напротив, то ни прави по-сигурни“, заяви пред Ройтерс министърът на енергетиката на Литва Зигимантас Вайчунас.

„В моменти като този заплахите не намаляват. Те трябва да се очакват. Подготвяме се за всички възможни варианти, чак до най-радикалните сценарии. И имаме планове за управление на всеки риск“, добавя той.

Регионът на Балтийско море е в състояние на повишена готовност след прекъсвания на електропровод, телекомуникационни връзки и газопровод между Прибалтика и Швеция или Финландия. Смята се, че всички те са причинени от кораби, които влачат котви по морското дъно след нахлуването на Русия в Украйна.

Спорд Финландия подводната енергийна връзка Estlink 2 между Естония и Финландия беше прекъсната от котва на танкер, превозващ руски петрол, което доведе до повишаване на цените на електроенергията.

Русия отрича да е замесена.

Ключови връзки

Отделянето от Русия прави Прибалтика още по-зависима от подводните връзки между тях.

„Основната тревога е свързана с увреждането на инфраструктурата. Именно в това се крият рисковете и това е най-лошият сценарий, който може да се случи“, казва анализаторът на ICIS Стефан Константинов.

Връзките на Прибалтика с руската електропреносна мрежа, които датират от 1956 г., означават, че Русия стабилизира и поддържа съвместната им енергийна система и че при необходимост те могат да закупуват електроенергия от руски въглищни или газови централи. Тази защитна мрежа се премахва.

За ЕС това означава също, че мрежата му ще трябва да поеме всички смущения в Прибалтийските страни, които разчитат на внос на електроенергия чрез три подводни връзки с Швеция и Финландия, както и чрез наземна връзка с Полша.

„Връзката между Полша и Литва е от изключително значение... ние я защитаваме на всяка цена“, заяви пред Ройтерс говорител на полския мрежови оператор PSE.

„Преди няколко години се притеснявахме само за дървета, падащи върху електропроводите. След подозрителната повреда на морските кабели всичко е различно“, добавя той.

Опасения за сигурността

Инцидентът с Estlink 2 подтикна регионалните правителства да преразгледат сигурността на енергийната инфраструктура в Прибалтика, заяви Вайчунас от Литва пред Ройтерс.

Полша и Прибалтийските страни са изпратили военноморски сили, елитни полицейски части, патрулни лодки и хеликоптери, за да засилят сигурността. Литовските военни започнаха учения за защита на сухопътната връзка с Полша.

Военният алианс на НАТО засили присъствието си с фрегати, самолети и морски безпилотни летателни апарати.

Повредата на двата оставащи подводни кабела ще принуди Прибалтика да рестартира своите остарели и скъпи газови и шистови петролни инсталации, които до голяма степен са били неизползвани в продължение на години.

Според анализатори това би могло да доведе до повишаване на цените на електроенергията до нива, невиждани от инвазията в Украйна, когато цените на енергията рязко се повишиха.

Литовският мрежови оператор Litgrid заяви, че всички големи прибалтийски електроцентрали ще трябва да работят, ако подводните връзки бъдат изключени.

Това би могло да доведе до скок на цените на базовата електроенергия до 200-500 евро за мегаватчас от сегашните 70-100 евро, изчисляват комунални дружества и анализатори.

„Няма да останем без електроенергия, но (прекъсване на подводните връзки) ще постави определени предизвикателства пред потребителите, пред индустрията“, заяви президентът на Латвия Едгарс Ринкевич пред Ройтерс.

На вътрешно ниво трите държави са заети с планирането на плавен преход към мрежата на ЕС.

Министерството на енергетиката на Литва заяви пред Ройтерс, че е изготвило планове за действие при извънредни ситуации, според който някои големи потребители на енергия, като например фабрики, могат да бъдат временно изключени от мрежата в случай на недостиг на електроенергия, за да се поддържат основните доставки.

В Естония през януари продажбите на дизелови генератори са се увеличили десетократно, което показва, че обществото е обезпокоено от смяната на доставчика, съобщи обществената телевизия ERR.

„Много малко вероятно е да има прекъсвания на електрозахранването, но за всеки случай бъдете готови да останете без ток за кратки периоди от време“, заяви естонското правителство.