Унгария и Словакия са под все по-голям натиск да се откажат от руските изкопаеми горива

Унгария и Словакия са под все по-голям натиск от САЩ и Европейския съюз (ЕС) да се откажат от руските изкопаеми горива, твърди експерт. Заради влиянието на Вашингтон Будапеща вече подписа дългосрочен договор за доставки на втечнен природен газ с Shell, съобщава Euronews.

Двете централноевропейски държави са последните останали вносители на руски петрол по тръбопроводи.

„Целта (на ЕС) за постепенно премахване на руските изкопаеми горива е в съответствие с американската политика за енергийно господство. Така че мисля, че това е посоката на движение. И мисля, че Унгария и Словакия ще бъдат притиснати на този фронт“, коментира Еймън Дръм, изследовател в Германския фонд „Маршал“ на САЩ.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп и ЕС са провели разговори в понеделник, включително с експерта по санкциите на ЕС Дейвид О'Съливан, за да обмислят как да окажат натиск върху руската икономика с допълнителни санкции, за да отслабят военната машина на Путин. Самият Тръмп преди дни потвърди, че страната му е готова да наложи допълнителни санкции на Русия.

Една от целите може да са вносителите на руски изкопаеми горива, като Индия или Китай, с вторични мита. Само това не би засегнало отделните страни членки на ЕС, дори ако те продължат да внасят петрол или газ.

„Мисля, че вероятно Унгария и Словакия няма да бъдат директно обект на вторични санкции от САЩ, защото това би застрашило условията на търговската сделка между САЩ и ЕС, в която има споразумение за значителни покупки на енергоносители“, добавя Дръм.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заяви пред евродепутатите в речта си за състоянието на Съюза, че е време Европа да „се отърве от мръсната руска енергия възможно най-скоро“. Наскоро неназован представител на ЕС коментира пред CNBC, че енергийната зависимост от Русия ще бъде обект на по-яростни мерки.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт коментира пред Financial Times, че ако Европа очаква САЩ да засилят санкциите срещу Москва, държавите членки трябва да спрат вноса на петрол и газ. Източник от Белия дом посочва пред New York Post, че администрацията на Тръмп иска Европа да спре да купува руски петрол.

ЕС забрани вноса на руски петрол през 2022 г., но Унгария и Словакия си осигуриха дерогации, тъй като двете страни нямат излаз на море и разполагат с ограничени алтернативни маршрути. Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви миналата седмица, че страната му купува руски петрол, защото няма алтернативни маршрути за внос.

„Купуването на енергоносители е физически въпрос. Можем да купувате енергоносители от който и да е тръбопровод, който пристига тук“, казва Сиярто. Унгарският министър също така отрича, че Тръмп иска Унгария да спре да купува руски петрол.

Според Дръм Унгария и Словакия няма да могат да игнорират натиска и в крайна сметка ще трябва да се отърват от руската енергия. „Подозирам, че през следващите години Унгария и Словакия, в по-малка степен, ще продължат да търсят допълнителна подкрепа, като финансират изключения от ЕС по тези въпроси“, казва той. „Мисля, че ще го отлагат до последния възможен момент, но инерцията към постепенно премахване на руските изкопаеми горива е налице. Тя няма да изчезне“, заключава той.

ЕС планира да се откаже напълно от руските енергоизточници до 2027 г., според пътната карта REPowerEU, на което се противопоставят Унгария и Словакия. Подмяната на съществуващата инфраструктура е скъпа и двете страни може да се надяват да увеличат финансирането от ЕС за своята диверсификация.

„Ако това окаже влияние върху Унгария, то ще бъде чрез извличане на повече подкрепа от ЕС за усилията за диверсификация, защото замяната на руския петрол и газ ще е скъпо и ще има предизвикателства с инфраструктурата“, коментира още Дръм.

Той отбелязва, че търговската сделка между ЕС и САЩ ще увеличи вноса на енергоносители от Америка, но за Словакия и Унгария ще е трудно да се възползват заради липсата на пристанища. Дръм смята, че макар страните да са насърчавани да диверсифицират вноса си на енергия, това няма непременно да е от САЩ, „поради сложността на вноса на изкопаеми горива от САЩ до страните без излаз на море“.

По-скоро, казва той, Норвегия, Азербайджан и други регионални и близкоизточни играчи могат да са по-правдоподобни алтернативни доставчици.

Друга причина за диверсификацията е липсата на сигурност на доставките, които се осъществяват през военна зона – територията на Украйна.

Унгария междувременно подписа дългосрочен договор за покупка на природен газ от Shell, който ще започне да се изпълнява от 2026 г. Сиярто приветства споразумението като най-голямото по рода си със западна компания.