България се оказва "троянският кон" за електроника от Китай и Турция в ЕС

За поредна година българската електроиндустрия е с най-голям принос за износа на България, съобщиха от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), позовавайки се на данни на Евростат. Компаниите в сектора са генерирали износ за около 4,5 млрд. евро, което е 11% от износа на преработващата индустрия у нас. Спрямо 2024 година има лек спад - от 219 млн. евро, или 4,6%, което се дължи основно на проблемите в германската икономика, която е страната с най-голям дял за българските износители като цяло. 

По отношение на износа на България общо през 2025 година стойността му достига 41,6 млрд. евро, което е спад от 5,8 на сто.

Основният пазар за българските производители на електроника и електротехника са държавите от ЕС - Германия (дял от 23,0%), Румъния (6,4%), Италия (6,2%) и Чехия (6,1%). В износа най-голям е делът на електронни табла, интегрални схеми, трасформатори, акумулатори, бойлери, кабели и т.н. 

В същото време обаче българските компании купуват тези части основно от трети страни - Китай и Турция. Повече от 60% от търговете при обществените поръчки се печелят от компании от трети страни, коментира председателят на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелелиев.

В сектора приветстват инициативата на Европейската комисия (ЕК) "Произведено в Европа", но отбелязват, че и сега българското законодателство позволява да бъде въведено изискване за 50% европейско участие при обществените поръчки. Подобна мярка може да бъде наложена много бързо, ефектът ще бъде незабавен и дългосрочен за сектора. 

В момента при основен критерий най-ниска цена основните доставчици са компании от Китай или Турция. Често те са държавни или подкрепени със субсидии от държавата, не плащат екологични такси, а целта им е "убиване на конкуренцията" и завладяване на пазара.

Предложението на БАСЕЛ е офертите, предлагащи продукти с над 50% европейско производство, да получават предимство при оценяване, да се изисква локално сервизно обслужване, проверка дали доставчикът не получава субсидии, с което да изкривява пазара, и т.н.

Според Белелиев подобна практика е имало преди години и тя просто трябва да бъде върната. Нещо повече - тя е напълно в духа на "Произведено в Европа", чиято цел е защитата на европейската индустрия.

От асоциацията коментират, че има и други европейски правила, които могат да ограничат вноса на стоки от трети страни, с които дори техни членове са се сблъсквали при вноса на компоненти за своите продукти. Основната цел е защитата на общия европейски пазар.  У нас не всички се спазват и затова и китайският бизнес, който "търси слабите звена" в ЕС, използва страната ни, за да опита да превземе европейския пазар.

В БАСЕЛ отбелязаха и още няколко проблема, с които се сблъскват от години, но така и не могат да намерят решение - липсата на работна ръка. В сектора, който е с традиции за България, сега се налага да бъдат внасяни работници от чужбина. Повечето компании опитват да се справят с проблема и предлагат дуално обучение и съвместни програми с техническите училища и университети, но като цяло липсва държавна политика.

А като цяло вносът на работна сила не е работещо решение в дългосрочен план и много по-устойчиво решение е да бъдат предлагани стимули, за да се включат повече местни хора на пазара на труда. Например това са повече детски градини, приобщаване на малцинствените групи и т.н.

Изкуственият интелект крие огромен потенциал за електроиндустрията

Изграждането на центровете за бази данни е новата насока за индустрията и крие огромен потенциал. В момента в САЩ се изграждат множество центрове, които привличат и инвеститорите. В Китай е трудно да се оцени какви са процесите заради затворената икономика, но е ясно, че Европа започва да изостава.

В БАСЕЛ отбелязват, че много анализатори прогнозират, че центровете за данни и изкуственият интелект вероятно са следващият "балон" за пазарите, но в следващите две години те напълно доминират при търсенето на електроника, електротехника, както и при проекти, свързани с енергетиката.

България има добър шанс да привлече инвестиции на базата на своето географско положение - през страната ще преминават кабели за пренос на данни, има и добре развита енергийна инфраструктура.

Правителството на Росен Желязков имаше планове за привличане на големи технологични компании, предлагайки електроенергия от ядрени реактори, които са нисковъглеродни и с постоянен профил на производство, изградена мрежа и кабели за данни, както и възможности за охлаждане - особено в близост до площадките на АЕЦ "Козлодуй" и планираната още преди десетилетия АЕЦ "Белене". Именно заради тези планове правителството реши да задържи оборудването за АЕЦ "Белене" и да не изпълни споразумението, достигнато с Украйна за продажбата му.