Трите основни рафинерии на "Лукойл" са спрели работа след атаки с дронове, извършени в последния месец. Източници на Ройтерс съобщават, че удари в нощта срещу 26 август рафинерията в Кстово (Нижегородска област) е затворила за неопределено време. Преди това работа спряха рафинерията на компанията във Волгоградска област и рафинерията в Перм.
Рафинерията "НОРСИ" в Нижегородска област е най-голямата на "Лукойл" в Русия, с капацитет за преработка от 15 млн. тона петрол годишно, което я прави четвъртата по големина рафинерия в страната. Съоръженията са вторите по големина по отношение на производството на горива, с капацитет по 5 млн. тона бензин и дизел годишно.
Спирането на работата на рафинерията ще допринесе за недостига на горива на руския пазар. В страната се върнаха големите опашки пред бензиностанциите, а цените се повишават. По-рано този месец вицепремиерът Александър Новак за първи път призна проблемите, които причиняват дроновете от Украйна, а от индустрията съобщават, че 25-30% от капацитета за преработка на петрол са извън строя.
"Лукойл" е втората по големина руска петролна компания след "Роснефт". В момента и двете компании са под санкциите на САЩ и Великобритания в опит да бъдат ограничени приходите в руския бюджет от търговията с енергоресурси.
"Лукойл" води преговори за продажбата на международните си активи, оценявани на над 20 млрд. долара. Съоръженията на групата в България - рафинерията в Бургас и веригата бензиностанции, работят с дерогация от Вашингтон и Лондон, която изтича към края на октомври. Операциите на "Нефтохим Бургас" са под контрола на особен управител, назначен от българското правителство. Приходите от дейността се събират в специален фонд, който ще бъде преведен на руския собственик, след като санкциите бъдат вдигнати.
След кратко затишие в края на юли Украйна поднови системните си атаки по руските рафинерии. Под ударите на дроновете вече попаднаха 10-те най-големи рафинерии в Русия, както и по-малки съоръжения, но с регионално значение.
В понеделник руският президент Владимир Путин подписа указ, с който правителството може да изземва активи на предприятия, част от критичната инфраструктура на страната, ако собствениците не правят достатъчно, за да защитят съоръженията от украински атаки. В Русия текстовете получиха критики, че няма ясни критерии, по които да се определи дали защитата е адекватна, и реално решението за изземване на активите се взима от Путин.
22:35 | 26.08.26 г.
