Защо цената на петрола остава над сто долара, щом Тръмп печели в Ормузкия проток

Не знам кой ще спечели войната между САЩ и Иран. Но ако ме попитате кой надделява в битката за Ормузкия проток, ясно е, че американският президент Доналд Тръмп има предимство, пише колумнистът Хавиер Блас в материал за Bloomberg. Колкото и Техеран да твърди обратното, протокът на практика е широко отворен. Износът на суров петрол от регионалните съюзници на САЩ през водния път, наред със заобиколните маршрути, е нараснал до около 80% спрямо предвоенните нива. Междувременно собственият петролен износ на Иран спадна до нула.

Преди няколко месеца нарастването на петролните доставки щеше да се смята за голяма победа на Америка. Но суровият петрол сорт Брент, който е референтният за цената на петрола, остава над сто долара за барел. Някои хора в Белия дом сигурно се питат: ако това е победата, как ли би изглеждала загубата?

Петролът остава скъп – суровият петрол сорт Брент се търгуваше над сто долара за барел няколко дни въпреки признаците, че президентът на САЩ Доналд Тръмп печели битката за Ормузкия проток. Графика: Bloomberg LP

За да разберем случващото се, добра отправна точка е пазарната психология и манията трицифреното ценово равнище да се използва като критерии за успех или провал – одобрение за Тръмп, ако сортът Брент остане под сто долара, но неодобрение, ако се покачи над тази стойност. В момента Брент е над сто долара, но само ако се гледа фючърсният договор с доставка през ноември, който изтича в сряда. Декемврийският договор, който ще бъде основният референтен показател от четвъртък нататък, се търгува под трицифреното равнище.

В свят, в който социалните медии определят говоренето, разликата между цена на петрола от 99,99 долара и 100,01 долара може да е голяма и абсурдна. Но възприятието е от ключово значение, тъй като то определя поведението на инвеститорите. Тъй като референтните цени на петрола в момента са на трицифрени нива, а доходността по облигациите нараства, инвеститорите може да купуват повече петролни фючърси като защита срещу риска от инфлация, създавайки самоизпълняващо се пророчество. Наблюдавахме тази тенденция в началото на септември, след като доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа се повиши до над 5%.

След това идва втори психологически фактор, свързан със залог върху военна стратегия. Мнозина на петролния пазар смятат, че Тръмп е бил толкова успешен в отварянето на Ормуз, че притиснатият в ъгъла Техеран няма да има друг вариант, освен да ескалира военните действия. Ако атаките срещу танкери, които все още се случват ежедневно, не са достатъчни за затварянето на Ормуз, тогава Иран ще трябва да атакува самия източник на доставките – пристанища, тръбопроводи и в крайна сметка самите петролни находища.

По тази изкривена логика Тръмп предизвиква мащабна ескалация, като печели ключова битка. Според мнозина петролни търговци атаката по-рано този месец срещу тръбопровода „Изток-Запад“ – саудитско съоръжение за пренос на петрол, което позволяваше на кралството да заобикаля Ормузкия проток, е репетиция за това, което предстои. Може би.

Сега Иран е изправен пред два избора – да смекчи преговорната си позиция или да предприеме ескалация, която да обезсмисли значението на Ормуз. Петролният пазар е убеден, че Иран ще избере второто. Времето за решение на Техеран изтича, тъй като всеки ден икономиката на страната се влошава още повече под американската икономическа блокада. По-ясното в случая е, че сега петролният пазар би бил по-уязвим от възобновяване на конфликта, отколкото през март, тъй като САЩ и съюзниците им вече използваха значителни обеми от стратегическите си резерви, а търговските запаси от суров петрол и рафинирани продукти намаляха. Но Тръмп показа, че има по-висок праг на издръжливост на икономически сътресения, отколкото мнозина, включително аз, пише авторът, очакваха. По всяка вероятност той е готов да понесе още негативни последици, за да принуди Ислямската република да отстъпи.

Какъв е залогът? Голям. След изключване на иранския износ, страните по крайбрежието на Персийския залив изнасяха малко над 17 млн. барела суров петрол дневно преди началото на войната на 28 февруари. Първоначално конфликтът затвори Ормузкия проток почти изцяло, като принуди всички да използват ограничени заобиколни маршрути и в крайна сметка намали доставките. В най-тежкия етап, в средата на март, износът на суров петрол намаля до една четвърт от обичайните нива, т.е. под 4,5 млн. барела дневно. Той остана нисък месеци наред, като се възстанови само през юни и отскочи още повече през юли, след като Иран и САЩ подписаха меморандум за разбирателство, който сложи временен край на войната.

Сделката, разбира се, се провали малко след това, но потоците останаха силни, тъй като армията на САЩ придобиваше все по-голям контрол върху водния път, използвайки бойни кораби, дронове, изтребители и хеликоптери. Военноморският флот на САЩ изчисти тайно Ормузкия проток от морски мини, създавайки двупосочен коридор по крайбрежието на Оман. Първоначално конвоите преминаваха само през нощта, но неотдавна започнаха да се придвижват и през деня – признак за нарастващата увереност на Пентагона във възможностите му да контролира протока.

Ормузкият проток не е затворен за петрола – износът на суров петрол от Персийския залив е нараснал, като достигна 80% от предвоенните си нива, тъй като армията на САЩ успява частично да отвори отново Ормузкия проток. Графика: Bloomberg LP

Петролните „бикове“ останаха недоверчиви към потоците и твърдяха, че американското правителство завишава цифрите. Но през последните седмици повечето приеха, че през Ормузкия проток преминава огромен брой танкери. Миналата седмица доставките на суров петрол нараснаха до шестмесечен връх от 14 млн. барела дневно, сочат данни на компанията за анализи на енергийните пазари Vortexa. Други компании за следене на танкерите, петролни търговци и представители на правителството стигнаха до сходни цифри.

Разходите за конвоите са огромни. Без военните разходи, придружаването на супертанкери струва средно 30 млн. долара на преминаване, което се равнява на около 15 долара за барел. За да бъдат икономически оправдани, страните от Персийския залив трябва да предлагат петрола си с отстъпка, понякога от 20 до 30 долара под пазарните нива, за да участват търговците в играта. Устойчив ли е този модел? Едва ли.

Междувременно петролните потоци през Ормузкия проток няма да решат другия проблем, който преследва енергийния пазар – недостига на рафинирани продукти, най-вече дизел. Доставките на бензин, дизел и авиационно гориво остават с 50% под обичайните нива. Причината? Придвижването на рафинирани продукти е по-скъпо от превоза на суров петрол. Освен това някои от рафинериите в Персийския залив, които бяха атакувани в първите дни на войната, все още не са възобновили изцяло дейностите си.

Проблемът с дизела – докато потоците от суров петрол през Ормузкия проток и заобиколните маршрути се увеличават, доставките на рафинирани продукти, включително дизел, остават много под предвоенните нива. Графика: Bloomberg LP

Като цяло петролният пазар е в режим на изчакване – дали Иран ще дойде на масата за преговори и цените ще намалеят значително, или Техеран ще ескалира атаките срещу физическа енергийна инфраструктура, тласкайки цените много нагоре. Каквото и да се случи, статуквото не е устойчиво. Това е цената на победата в Ормуз.