"Атлас на човешкото страдание" - новият доклад на ООН за климата

Твърде бързата скорост на глобалното затопляне изпреварва усилията за защита на милиарди уязвими хора, сочи нов доклад на водещите световни климатолози, публикуван в понеделник. Докладът предупреждава за растящо несъответствие между повишаващите се температури и бавните, фрагментирани усилия за адаптиране, което оставя малко време за действие, преди да се затвори "краткият прозорец от възможности".

"С факт след факт този доклад разкрива как хората и планетата са под ударите на изменението на климата", коментира генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, наричайки документа от 3500 страници "атлас на човешкото страдание" и обвинение в "престъпна абдикация от лидерство".

I've seen many reports, but nothing like the new @IPCC_CH climate report, an atlas of human suffering & damning indictment of failed climate leadership.

I know people everywhere are anxious & angry. I am, too.

It's time to turn rage into #ClimateAction. https://t.co/ouBcbujyge

— António Guterres (@antonioguterres) February 28, 2022

Първият голям доклад за уязвимостта от климата от близо осем години вероятно ще остане в сянката на войната в Украйна, която подчертава предизвикателствата пред глобалното сътрудничество.

Сред основните констатации в новия доклад са:

- Ефектите от топенето на ледниците и размразяването на трайно замръзналата земя (т. нар. пермафрост) в някои райони се "приближават до точката на необратимост".

- Половината свят вече живее със "сериозен недостиг на вода" през част от годината.

- Ежедневието на поне 3,3 млрд. души "е силно уязвимо от изменението на климата" и има 15 пъти по-голяма вероятност те да загинат от екстремни метеорологични условия, се казва в доклада. 

- Без адаптация може да се очаква нарастване на свързаните с горещината заболявания и смъртни случаи, с повече хранителни и инфекциозни заболявания.

- Растежът на селскостопанската производителност се забавя и екстремните метеорологични условия излагат на риск продоволствената сигурност на милиони хора.

- В сухоземните екосистеми до 14% от изследваните животински видове вероятно ще бъдат изправени пред "много висок" риск от изчезване при ниво на затопляне от 1,5°C над прединдустриалните нива.

Изборите, направени през следващото десетилетие, ще определят колко трудности можем да избегнем. Затоплянето над това ниво "би причинило неизбежно увеличаване на множество опасности за климата", пишат авторите.

Дори и понижаване на температурите след преминаването на границата от 1,5°C – изключително трудна задача – все пак ще доведе до потенциално необратими щети.

Това е вторият ключов доклад, публикуван за по-малко от шест месеца, от подкрепяната от ООН Междуправителствена експертна група по климатичните промени (IPCC), като се очакват два допълнителни доклада преди края на годината. Изследователите в последния доклад се фокусираха върху неподготвеността на страните да се справят с нестабилността на климата и усложняването на проблемите от по-високите температури, които сега са с 1,1°C над прединдустриалните нива.

Над 270 учени и 675 сътрудници от цял свят са изследвали основните природни и човешки области, включително сладководните запаси, крайбрежието, градовете, селското стопанство, здравеопазването и бедността. Техните консенсусни констатации, одобрени в резюме от 36 страници от делегати от 195 държави, сочат, че тежките последици от изменението на климата вече са видими навсякъде в безпрецедентни горещи вълни, повишаване на морското равнище и рекордни горски пожари.

Днешните деца, които може да са още живи през 2100 г., ще преживеят четири пъти повече екстремни климатични явления, отколкото сега, дори и при затопляне със само няколко десети от градуса спрямо сегашните температури. Но ако температурите се повишат с още почти  2°C 2 от сегашното ниво, те ще трябва да преживеят пет пъти повече наводнения, бури, суша и горещи вълни, сочи докладът.

Изводите също така показват, че стратегическото адаптиране може да спаси животи. Съществена промяна след последната версия на този доклад, публикувана през 2014 г., е, че много прогнози за това как ще се развие изменението на климата са били заменени от наблюдения за това как вече се е случило.

"Толкова сме свикнали да говорим за изменението на климата в бъдеще време", заяви Адити Мукерджи, главен изследовател в Международния институт за управление на водите и съ-главен автор на главата за водата в доклада на IPCC, цитиран от Bloomberg. "Всички ние трябва да спрем да говорим за изменението на климата в бъдеще време. Трябва да кажете, че изменението на климата се е случило."

Новите изследвания, публикувани през последните няколко години, дадоха възможност на IPCC в този доклад да разбере по-добре как фундаменталното здраве на обществата може да възпрепятства или засили адаптацията към климата. Взети заедно, фактори, различни от климата, като последователни закони и политики, икономически условия, финанси и достъп на хората до основни ресурси, вероятно ще играят също толкова важна роля за въздействието на изменението на климата, колкото и преките ефекти от самото затопляне.

Това е така, защото една и съща степен на затопляне ще има различни последици в зависимост от това колко добре са подготвени хората да се изправят пред него. Как може да изглежда светът след затопляне с 2°C над прединдустриалните нива - по-високата граница, за която страните постигнаха съгласие в Парижкото споразумение?

"Бих казал, че зависи", коментира Брайън О’Нийл, директор на Съвместния изследователски институт за глобални промени в Мериленд и главен автор на главата за бъдещите рискове в докала. "На този въпрос не може да се отговори, освен ако не ми кажете какви очаквания имате за състоянието на обществото?“.

Настоящите държавни политики поставят света на път към средно затопляне с 2,7°C до 2100 г., според Climate Impact Tracker. Тази оценка се понижава до 2,4°C, ако страните изпълнят официалните си цели, и дори по-ниска, но все още твърде висока, ако се изпълнят обещанията за нулиране на емисиите до средата на века.

Но тези климатични резултати ще бъдат оформени от способността на лидерите да прилагат споразуменията. Ако светът е пълен с национализъм и военни конфликти, или е обзет от бедност и неравенство, "това е голям проблем", казва О’Нийл. "А ако се справяме наистина добре във всички тези аспекти на развитието, тогава рисковете са много по-ниски."

Финансите, бизнесът и търговията обогатиха индустриализирания свят и продължават да извеждат милиони хора от бедността. Но без трансформация в невиждан досега мащаб двигателите на икономическия растеж ще стимулират все по-опасното глобално затопляне.

Учените вече са сигурни, че повишаването на температурите с повече от 1,5°C ще подкопае потенциала за успешна адаптация и ще отвори нов свят, изпълнен с рискове.

За да избегне онова, което IPCC нарича "каскадни и усложняващи" щети за човешките и природните системи, светът трябва да премине от бавни, постепенни мерки за адаптация към мащабна програма за изпреварващо, устойчиво планиране и развитие. Това изисква сътрудничество в обществото и на всяко ниво на управление – и то много бързо, преди светът да надхвърли границите за глобалното затопляне. В краткосрочен план рисковете за климата са по-тясно свързани с уязвимостите, вградени в социалните системи, отколкото с траекторията на емисиите, която светът следва, пише в доклада.