Метановите емисии от въглищните мини имат значение

Метанът е един от парниковите газове, за чийто ефект се заговори активно едва в последните години. През 2021 г. по време на конференцията COP в Глазгоу беше създадена и първата "метанова" коалиция, в която влязоха около 100 държави с желание да намалят с 30% емисиите метан до 2030 г. Ако това бъде осъществено, то ще забави с 0,2°С повишението на глобалните температури до 2050 г.

По данните на Международната агенция за енергетика (МАЕ) годишните емисии метан от въглищните мини са около 43,6 млн. тона, което надхвърля емисиите от добива на петрол (42,9 млн. тона) и от добива на газ (39,6 млн. тона).

Но реално няма много достоверни данни за емисиите на метан, пише екологичната огранизация Ember. На първо място доскоро те се пренебрегваха - в много държави емисиите метан се изчисляват и то на базата на нереални фактори, вместо да се правят замервания на място. На второ място информацията често е много остаряла - например Китай, който е най-големият емитент на метан, не е давал актуална информация от 2014 г. насам.

Въглища ще продължават да бъдат използвани, но негативните ефекти от добива им върху околната среда могат да бъдат смекчени. За целта някои въглищни пластове просто не трябва да бъдат добивани - най-опасните слоеве, които могат да освободят много количества метан, трябва да бъдат идентифицирани и добиването им - забранено, препоръчва Програмата за околна среда на ООН (UNEP).

Откритите мини са по-малко опасни - по данни на еколозите 90% от метана се емитира при подземния способ за добив на въглища. Но това от друга страна означава, че емисиите от шахтите могат да бъдат уловени и изхвърлянето им в атмосферата - преустановено. Самият уловен метан може да бъде използван за производство на топлинна или електрическа енергия и използван за нуждите на минното предприятие или продаван в мрежата.

От Ember обръщат внимание в своя доклад на емисиите от мините, в които се добиват въглища, които след обработка (коксуване) се използват за металургията и основно за производството на стомана. Причината е, че на този етап трудно се намира алтернатива на коксуващите се въглища за стоманената индустрия. Те се обработват допълнително, така че температурата им на горене да се увеличи, съдържат по-малко сяра и по-малко пепел.

Мините, в които се добиват тези въглища, имат дял от 27% от всички емисии от въглищни мини. Целите за борба с климатичните промени предвиждат намаляване на коксуващите се въглища с 26% от сегашните нива до 2030 година и с 83% до 2050 година, или с други думи, дори и при планове за въглеродна неутралност, коксуващи въглища ще продължават да се използват, макар и в ограничени количества.

От 70-те години на миналия век производството на стомана се е увеличило три пъти. За да бъдат изпълнени целите за ограничаване на климатичните промени, металургията трябва да положи усилия и да намали използването на въглища. Коксуващите се въглища например могат да бъдат заменени от водород, но засега тези планове са още много далечни.

Има няколко проекта за производството на "зелена" стомана, тоест използвайки зелен водород, но се очаква икономическата им реализация едва в периода 2026 - 2030 г.