Лятото на Балканите - температурни рекорди, пожари и проблеми с вода и ток

За Турция тазгодишният юли беше най-горещият за последните 53 години, съобщи в социалните медии министърът на околната среда, градоустройството и климатичните промени Мурат Курум. Най-високата температура, измерена през месеца, е 45,9 градуса.

В исторически план температурният рекорд държи датата 15 август 2023 г., когато живакът в град Сарънджакая в северозападния турски окръг Ескишехир е показвал 49,5 градуса Целзий. Най-горещата година за Турция досега е била 1962 г., когато средногодишната стойност на температурата на въздуха е била 21,3 градуса Целзий, писа сайтът "Бу Сабах Малатия".

Рекордните горещини, които Турция преживя това лято, са основна причина за значителното увеличение на горските пожари тази година, смятат учените. Страната отчита увеличение от близо 78 процента на пожарите в страната в периода от началото на годината до 19 август спрямо същия период на 2023 г., предаде Анадолската агенция, позовавайки се на Главната дирекция по горите. Докато миналата година за периода са регистрирани 1419 горски пожара, тази година броят им е бил 2529, показват данните.

"Климатичните фактори са основната причина за нарастващия брой горски пожари в Турция през лятото на 2024 г. Въпреки че хората са основният причинител, благоприятните метеорологични условия и растителността правят пожарите толкова големи и трудни за локализиране", каза пред Анадолската агенция проф. Шермин Тагъл, ръководител на Катедрата по география в Измирския университет "Бакърчай". 

Сушата през летния сезон причини затруднения на земеделските стопани, дебитът на реките Марица и Тунджа в Одрин значително спадна, отново се понижи и нивото на водата в язовирите, захранващи с вода Истанбул, писаха местни медии.

Глобалното затопляне обаче може би има поне една положителна черта и това е удължаването на туристическия сезон, пише "Джумхурийет", позовавайки се на експерт от Университета "Яшар". По думите на проф. Орхан Ичьоз курортите в средиземноморския окръг Анталия са отворени целогодишно за туризъм, а други популярни дестинации, като Мармарис и Бодрум, се радват на продължителен летен сезон - от март/април до октомври.

Месец юли е бил най-горещият в регистрираната климатична история на остров Кипър, става ясно от данни на кипърската Метеорологична служба, цитирани от портала “Лимасол тудей”. Основна причина за рекорда са били не толкова максималните измерени температури, колкото големият брой горещи нощи, за които е било издадено предупреждение за опасно високи температури.

В. "Филелефтерос" сигнализира в края на август за изключително ниско ниво на водата в язовирите в Кипър. В някои случаи обемът във водохранилищата е запълнен едва до 10-15 процента. Сред причините за тежката ситуация, наред със сушата, вестникът посочва използването на вода за поливане и течовете от водопроводната мрежа.

По данни на Отдела за развитие на водните ресурси от общ обем на кипърските водохранилища от 290 млн. кубически метра през август в тях е имало едва 98,7 млн. Процентът на запълване на язовирите е бил 34 на сто, докато през миналата година е бил 57,3 на сто, т.е. е имало над 67 млн. куб. м. вода повече.

Топло време може да звучи като добра реклама за бързо развиващия се сектор на туризма в Албания, където през последните години се наблюдава ръст на чуждестранните туристи, но заради горещините това лято, на туристите им се наложи да се крият на закрито през повечето време, писа в. "Тирана таймс". Площади, барове и кафенета в Тирана останаха празни през деня по време на горещата вълна през юли, а собствениците на заведения регистрираха драстичен спад на приходите. При средни температури от 38-40 градуса по Целзий в Тирана, които се усещат още по-горещи заради влажността и топлината, която излъчва големият град, хората не излизаха през по-голямата част от деня.

Горещото лято бе лоша новина за земеделието и производството на електричество в Албания. Близо 98 процента от електроенергията в страната се произвежда от водноелектрически централи, които бяха засегнати от продължилата с месеци суша.

Още в края на юни Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и по-голямата част от хърватското крайбрежие бяха засегнати от мащабна електрическа авария, която ги остави без ток в продължение на часове. Министърът на енергетиката на Черна Гора Саша Муйович заяви, че сривът е бил предизвикан от рязкото увеличение на потреблението на ток заради горещините, както и от самите високи температури.

Черногорските власти съобщиха на 21 юни, че почти цялата страна е останала без електричество заради аварията. В хърватския курорт Дубровник хиляди туристи бяха блокирани в средата на следобеда, като ресторанти, кръчми, супермаркети, салони за сладолед и други бизнеси затвориха заради спирането на тока. Футболни фенове се струпаха около някои от кръчмите със затъмнени телевизионни екрани, без да могат да гледат мачовете от Европейското първенство по футбол в Германия. 

В Хърватия освен температурни рекорди на въздуха, регистрираха и рекорд на температурата на морската вода по адриатическото крайбрежие. Температурата в морето край Дубровник удари рекорд за всички времена с 29,7 градуса по Целзий на 15 юли. Последният рекорд бе през 2015 г. с 29,5 градуса, според данни на хърватския Държавен хидрометеорологичен институт.

На същия ден в Сплит бе отчетена най-високата температура на водата, регистрирана в града досега – 29,4 градуса.

Според океанографа от институт „Руджер Бошкович“ Ивица Вилибич, цитиран от хърватския сайт „Индекс“, затоплянето на водата е продължило няколко седмици и не се случва само на повърхността, но и в дълбочина. Средната температура на водата за този период от годината се е покачила с 5 градуса, според данни на Европейската агенция по морска безопасност. Това би могло да се отрази на растителния и животински свят в Адриатическо море, предупреди експертът.

Горещото време на Балканите доведе до пресъхване на реки и в Босна и Сърбия, както и до бурни горски пожари в Хърватия, Северна Македония и Албания. През последните три месеца Северна Македония се бори с около 2000 горски пожара, което е три пъти повече спрямо 2023 г. По данни, публикувани от Европейската информационна система за горски пожари, това лято в Република Северна Македония са изгорели над 85 000 хектара земеделски площи, пасища, ниска растителност, гори и горски територии, колкото държавата е загубила в пожари за предходните 10 години взети заедно, съобщиха местните медии.

(По материала работиха: София Георгиева, Мина Димитрова, София Ангелова, Петър Къдрев, Симона Алекс-Михалева)