С. Апостолов: От увеличаването на осигурителните вноски ще пострада биологичното земеделие

Биологичното земеделие, както и останалото земеделие, няма някаква кой знае каква специфика, но тъй като биопроизводителите ползват доста повече работна ръка, за тях голям проблем е увеличаването на осигурителните вноски. Този коментар направи д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

„На фона на устойчив растеж на сертифицираните площи българското биологично земеделие е изправено пред сериозни предизвикателства, свързани с предстоящия Бюджет 2026 и хроничния недостиг на работна ръка. Секторът, който разчита в голяма степен на човешкия труд, ще понесе пряк удар от планираното увеличение на осигурителните вноски и минималната работна заплата“, предупреди той.

Апостолов посочи, че предложението за увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта, заедно с повишаването на минималната работна заплата, се очертава като основен разходен натиск.

Той обясни, че ситуацията се утежнява, тъй като в много региони наемането на неквалифицирана работна ръка става все по-трудно и по-скъпо, особено когато селскостопанският сектор се конкурира с индустриални зони, като например заводите от отбранителния сектор в района на Карлово.

„Голяма част от операциите като почистване, изрязване на старите клонки на розите вече се прави механизирано, но и за брането трудно се намират хора – преди си взимаха отпуск от военните заводи, за да отидат да берат рози и да изкарат допълнително пари, сега вече почти не се намират работници“, отбеляза Апостолов.

По думите му все повече биопроизводители се насочват към автоматизация и механизация в отговор на високите разходи и недостига на хора.

Устойчив ръст на биоземеделието

Що се отнася до сектора на органичното земеделие в България, експертът обясни, че той „демонстрира стабилна траектория на развитие, въпреки че все още има да извърви дълъг  път към постигане на националните си цели. Д-р Апостолов добави, че данните за периода 2023-2024 г. показват ръст от 30% на сертифицираните площи.

„Към 2024 г. общата площ, заета от биологично земеделие, достига приблизително 200 хиляди хектара (или 2 милиона декара). Това представлява около 4% от общо използваната земеделска площ на страната. На този фон, Националната стратегия за сектора си поставя амбициозната цел за достигане на 5% дял от цялата земеделска площ до края на 2025 г.“, поясни той.

Успява ли България да поддържа балансиран микс от зърнено-житни и маслодайни култури? Как успя страната ни д стане шампиони в Европа и в света по брой на сертифицирани пчелни семейства? Защо производството на зеленчуци е с много малък дял от общата сертифицирана площ? По какъв начин климатичните промени влияят на отглеждането на нетрадиционни за страната ни южни култури? Какво искат да  виждат в магазините потребителите? Ще запази ли Европейската комисия плащанията за биоземеделие като задължителен елемент в бъдещия програмен период?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.