По-горещата планета прави по-трудно да се спре разпространението на смъртоносни бактерии

Вече признат за една от водещите заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството днес, затоплящият се свят може да прави по-трудно спирането на коварното разпространение на устойчиви на лекарства супербактерии, пише CNBC.

Антимикробната резистентност (AMR), която Световната здравна организация (СЗО) нарича „тиха пандемия“, е често пренебрегвана, но нарастваща световна здравна криза.

Здравната агенция на ООН по-рано обяви, че антимикробната резистентност е една от десетте най-големи световни заплахи за човешкото здраве и заяви, че около 1,3 млн. души умират всяка година заради резистентни патогени.

Тази цифра е напът да нарасне „драматично“, ако не се предприемат спешни действия, казва СЗО, водейки до по-високи разходи за обществено здраве, икономика и социални грижи и тласкайки повече хора към бедност, особено в страните с по-ниски доходи.

Антимикробните средства, които включват животоспасяващи антибиотици и антивирусни средства, са лекарства, използвани за предотвратяване и лечение на инфекции при хора и животни. Известно е обаче, че тяхната прекомерна употреба и злоупотреба са главният двигател на феномена антимикробната резистентност.

Влошавайки нещата, изследванията показват, че изменението на климата изостря кризата с антимикробната резистентност по няколко начина.

„Климатичните промени са изключително важни поради това, което се случва с нашата планета и проблемът е, че колкото повече се повишават температурите ни, толкова по-лесно инфекциозни болести могат да се предават – и това включва AMR бактерии“, казва за CNBC Тина Джоши, доцент по молекулярна микробиология в британския Университет на Плимут.

„АМР бактерията е известна като тиха пандемия. Причината, поради която е известен като мълчалива, е, че никой не знае за нея – и е наистина тъжно, че изглежда никой не го интересува“, казва Джоши.

Доклад, публикуван от Програмата на ООН за околната среда по-рано тази година, озаглавен „Подготовка за супербактерии“, илюстрира ролята на климатичната криза и други екологични фактори в развитието, разпространението и предаването на антимикробна резистентност.

Те включват по-високи температури, които се свързват със скоростта на разпространение на устойчиви на антибиотици гени между микроорганизмите, появата на антимикробна резистентност поради продължаващото прекъсване на екстремни метеорологични явления и увеличеното замърсяване, създаващо благоприятни условия за бактериите да развият резистентност.

Роб Бътлър, директор на отдела за заразни болести, околна среда и здравеопазване в СЗО Европа, описва антимикробната резистентност като „изключително належащо глобално здравно предизвикателство“.

„Това е огромно бреме за здравето и само на държавите членки на ЕС струва някъде около 1,5 млрд. евро годишно в разходи за здравеопазване, но също и в загуба на производителност. Така че това е феноменално предизвикателство“, казва Бътлър.

„Проблемът е, че, разбира се, антибиотиците или антимикробните средства не са толкова привлекателни за развитие от индустрията. Те са скъпи, те са високорискови – и не сме виждали през последните 20 години антимикробни лекарства, разработени с достатъчно уникални характеристики, за да се избегне резистентност“, коментира той.

„Чуваме хора да говорят за тази „тиха пандемия“, но тя не трябва да е тиха. Трябва да вдигаме повече шум около това“, каза Бътлър.