Ще останат ли замразени заплатите на медиците за още година?

Заплатите на лекарите не бива да се замразяват, трябва да се види защо някои болници не могат да достигнат праговете на Колективния трудов договор, настояват от Българския лекарски съюз. От КНСБ също не са съгласни с идеята размерът на основните заплати на лекари, сестри и санитари да бъде запазен за още една година.

Припомняме, че Министерството на здравеопазването предложи преди дни минималните прагове от 2000 лева за лекар, 1500 лева за медицинска сестра и 910 лева за санитар да са в сила още една година. Това са стойности от изтеклия през април Колективен трудов договор за здравеопазването. От КНСБ обаче не са съгласни с фиксирането на такъв срок в условията на трудно случващи се преговори с работодателите.

От синдиката настояват това запазване да е в сила няколко месеца - до подписването на нов Колективен трудов договор. Съгласие за такъв обаче все още не е постигнато, а работодателските организации продължават да искат премахване на глобите за болници, които по обективни причини не могат да осигурят минималните договорени заплати за персонала си, съобщава БНР.

„В момента, в който кажем, че е за една година, подписвайки май месец, те ще искат да преговарят с нас догодина по същото време“, посочи пред БНР д-р Пламен Радославов.

От синдиката остават в протестна готовност и очакват от работодателските организации да представят анализ какъв е възможният ръст на заплатите на отделните категории медицински персонал.

Заплатите на лекарите не бива да се замразяват, трябва да се види защо някои болници не могат да достигнат праговете на Колективния трудов договор. Това коментира председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров по Нова телевизия.

"Колективният трудов договор в здравеопазването се договаря при приет бюджет на касата и ако се подпише сега 25% увеличение, то логично е това увеличение да влезе в сила не веднага, а от следващата година“, коментира д-р Иван Маджаров. 

Той припомни, че през 2022 г. са приети минимални заплати за болничния персонал от 1500 лева за медицинска сестра и 910 лева за санитар. Но две трети от болниците в страната "твърдят, че не достигат този минимум", посочи той. "Заплатите не са от държавен бюджет, формират се от приходите на лечебните заведения", припомни той.

Маджаров подчерта, че и общинските, и областните болници получават допълнителни средства за достигане на минимума, тоест колкото повече персонал има, толкова повече пациенти ще се приемат и толкова повече приходи ще има болницата.

Работодателите в здравеопазването наскоро обявиха, че са заинтересовани да заплащат на служителите си високи заплати, но това е въпрос на точни разчети за приходи и разходи, включително задълженията за осигуровки и данъци към държавния бюджет. Това е посочено в отворената позиция на работодателите в здравеопазването относно разпространено от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) писмо, с което работодателите са обвинени в саботаж на преговорите за обсъждане на нов колективен трудов договор (ОКТД) в здравеопазването за периода 2024-2026 г.

Изпълняващият длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса Момчил Мавров коментира, че поради липсата на действащ Колективен трудов договор Здравната каса не може да налага санкции на болниците за неосигурени минимални възнаграждения.

Болничните организации, които участват в преговорите, настояват да бъде създадена работна група, която да направи преглед на състоянието на лечебните заведения, неуспели да осигурят минималното заплащане по изтеклия договор и това да е базата за продължаване на преговорите.