Как лекарствата за отслабване променят икономиката?

Фармацевтични гиганти, включително AstraZeneca, Pfizer, Roche и Zealand Pharma, вече разработват конкурентни лечения за затлъстяване, докато много други разширяват дейността си в изследванията и разработването на лечение за метаболитни и кардиометаболитни заболявания, а затлъстяването е само отправна точка.

„Освен това е важно да се има предвид, че първото в класа рядко е най-доброто. Лекарствата за последващо лечение може да са по-мощни, по-селективни и с минимизирани или контролирани странични ефекти с комбинирани терапии. В резултат на това бих очаквал подобрения в ефикасността, поносимостта (по-малко странични ефекти) и удобството“, коментира Дикс.

Промяна в хранителните навици

Широко разпространеното навлизане на лекарства за отслабване също така оказва значително влияние върху моделите на потребителски разходи, особено като се има предвид по-високата склонност към дискреционни разходи сред много по-богатите, самофинансиращи се потребители.

„Тези потребители, които е най-вероятно да приемат лекарствата, са и тези, които са отговорни за голяма част от потреблението“, споделя Альоша Янсен, доцент по икономика в Сингапурския университет по мениджмънт.

Не е изненадващо, че най-явното въздействие от това в момента е върху хранително-вкусовата промишленост. Проучване на университета Корнел от 2024 г. установи, че домакинства с поне един потребител на GLP-1 са намалили разходите си за хранителни стоки с 5,3% в рамките на шест месеца след приемането на медикамента, като този процент се е повишил до 8,2% сред домакинствата с по-високи доходи.

Тези, които са ползвали лекарствата в продължение на 6 до 12 месеца, са продължили да свиват разходите си, макар и с по-малки темпове, сочат актуализирани данни към август 2025 г. Междувременно тези, които са прекратили приема на лекарството, са се върнали до нивата на разходи преди приемането му, а в някои случаи са преминали над тях.

Най-много са били намалени разходите за преработените храни като чипс, бисквити и тестени изделия, въпреки че намаления са записани и в много основни категории. Регистрирани са само умерени увеличения при по-здравословни продукти като киселото мляко и пресните плодове.

„Моделът не е толкова свързан с преминаване към „по-добри“ храни, а по-скоро просто с купуване на по-малко храна“, коментира пред CNBC Юра Лиауконите, професор по маркетинг и приложна икономика в университета Корнел и един от авторите на доклада.

Това би могло да има значителни последици за фирмите, произвеждащи бързооборотни потребителски стоки, както и за производителите на храни като цяло. Всъщност някои компании като Nestle и Danone вече започнаха да пускат нови серии, за да разнообразят продуктовата си база и да отговорят на променящите се тенденции. Те добавят ястия с високо съдържание на протеини, по-малки порции и храни, насочени към насърчаване на задържането на мускулна маса.

„Производителите и търговците на дребно имат много специфични клиенти, които купуват много специфични продукти“, казва Янсен. Обикновено това е добре за изграждане на лоялност към марката, отбелязва той. „Но когато имате нещо, което променя поведението на потребителите, както би могло да направи едно лекарство за отслабване, това става доста рисковано.“

Алкохол, дрехи, ресторанти и пътувания

Въздействието на лекарствата може да се простира и отвъд храната. GLP-1 контролират апетита, като се прицелват в пътя на възнаграждението в мозъка и по-специално към освобождаването на допамин в частта от мозъка, свързана с мотивацията, удоволствието и наградата. Поради това ранните проучвания предполагат възможни приложения на лекарството за лечение на зависимости.

„Тази модулация на системата за възнаграждение на мозъка се простира отвъд храната, като ранните доказателства сочат ползи за намаляване на злоупотребата с алкохол, наркотичната зависимост и дори хазарта“, споделя Дикс.

(Продължава на следващата страница)