Рекламата на България като дестинация ще е с акцент върху здравния туризъм

Най-посещаваните дестинации с развит балнео и СПА туризъм в България за 2024 г. са община Велинград с повече от 340 хил. регистрации, Разлог – над 170 хил., Хисаря – над 150 хил. Голям интерес има и към общините Сандански, Павел баня, Гърмен, Девин, Кюстендил, Сапарева баня, Вършец, Костенец и други. Това каза заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева на дванадесетия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).

Преимуществата на балнео и СПА туризма за икономиката са свързани преди всичко с предоставянето на комплексна услуга, привличането на по-платежоспособни гости, откриване на нови работни места, посочи Георгиева.

По думите ѝ качеството на добра цена е основен мотив за избора и поведението на туристите не само в България. Посетителите в СПА обектите у нас са предимно български туристи, а делът на чуждестранните гости е значително по-малък и те са предимно от съседните страни.

Мотивите за избор на СПА курорт сред българите са различни – младите търсят почивка, развлечение, отбелязване на личен празник, а по-възрастните целят лечение, профилактика, подобряване на общото здравословно състояние. Предпочитат се четири- или петзвездни хотели, както и специализирани медицински СПА центрове и хотели с такива, отбеляза туристическият заместник-министър.

Средният престой в българските СПА курорти на туристите от съседните на България държави е в рамките на две до три нощувки, но на туристите от Израел е по-дълъг - между пет и шест нощувки.  

Министерството на туризма ще продължи да рекламира България като дестинация за всички видове туризъм, като наблегне на здравния туризъм. "Ще рекламираме възможностите на България за развитие на здравния туризъм с всякакви средства и с всички възможности, които имаме", каза заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева.

Заместник-министърът добави, че ще бъдат организирани и форуми, като до края на годината предстоят такива във Франкфурт и Виена. [

sc: relatedarticles ids:413610,408665 /]

България се позиционира на картата на здравния туризъм като конкурентна дестинация, предлагаща качествен продукт на европейско ниво, каза Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА). Тя посочи, че към края на юни, според данни на Министерството на туризма, в страната са регистрирани 44 медикъл спа, 110 спа и 35 уелнес центъра. "Не мога да преценя размера на инвестициите в тези центрове, но са стотици милиони", допълни председателят на БСБСПА. Тя изтъкна, че голяма част от медикъл спа и спа хотелите предлагат на гостите си храна от собствени ферми или от региона, вино от винарните в региона.

Кацарова напомни, че през 2019 г. по инициатива на организацията и с подкрепата на Германо-българската индустриално-търговска камара и министерствата на туризма и на здравеопазването, България бе включена в списъка на страните, за които асоциацията на публично-частните каси на Германия (GKV) признава възстановяването на разходите за профилактика в амбулаторни условия в сертифицирани медикъл спа центрове. Към днешна дата интерес има предимно от страна на българи, работещи на територията на Германия, които ползват услугите на територията на сертифицираните медикъл спа центрове във вътрешността на страната и индивидуални германски граждани основно на Черноморската ни ривиера.

Сред основните предизвикателства пред сектора е свързаността - полетите до Бургас са сезонни, а до Варна - извън активния летен сезон, са изключително недостатъчни. Инфраструктурно, с малки изключения, отделните балнеоложки и климатолечебни дестинации изостават на фона на средноевропейските, коментира председателят на БСБСПА. Според нея са необходими целеви средства в подкрепа на общините за изграждане на инфраструктура, свързана с минералните води - тръбопроводи, бани, както и планиране на повече зони за здраве.

Липсата на лекари в областта на физикалната и рехабилитационна медицина също е сред откроените от председателя на БСБСПА основни предизвикателства пред сектора.

(по БТА)