България и Румъния са с единия крак в Шенген, но за сухопътните превозвачи нищо не се променя

След 13 години чакане България и Румъния частично се присъединиха към Шенгенското пространство за свободно движение. От тази нощ граничните проверки за пътуванията по въздух и море от и до двете страни приключват, пише AFP.

Контролът на сухопътните граници обаче остава в сила заради противопоставянето на Австрия източноевропейските страни да станат пълноправни членове на Шенгенската зона, допълва информационната агенция.

Въпреки частичното членство, премахването на контрола по въздушните и морските граници на двете страни има значителна символична стойност. Приемането в Шенген, макар и само за въздушните връзки, е "важен крайъгълен камък" за България и Румъния, символизиращ "въпрос на достойнство, на принадлежност към Европейския съюз", според външнополитическия анализатор Стефан Попеску.

С присъединяването на България и Румъния Шенгенската зона се състои от 29 членки - 25 от 27-те държави членки на Европейския съюз, Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Повече от 400 млн. души могат да пътуват свободно в Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници.

Според румънското правителство шенгенските правила ще се прилагат за четири морски пристанища и 17 летища, като летището на страната „Отопени“ близо до столицата Букурещ ще служи като най-големия център за шенгенски полети. Повече служители от гранична полиция и имиграционни служители ще бъдат разположени на летищата, за да „подкрепят пътниците и да открият тези, които искат да се възползват, за да напуснат Румъния нелегално“, казва правителството.

Ще се извършват и проверки на случаен принцип за разкриване на лица с фалшиви документи и борба с трафика на хора, включително на непълнолетни.

И България, и Румъния се надяват да се интегрират напълно в Шенген до края на годината, но Австрия засега отстъпи само за присъединяването по въздух и море. Нидерландия, която също осуетяваше кандидатурата на София и Букурещ за Шенген, оттегли възраженията си през декември, като одобри пълното присъединяване към зоната.

Докато някои имат повод да празнуват, шофьорите на камиони, изправени пред безкрайни опашки по границите с европейските си съседи, се чувстват изоставени. По-рано този месец един от основните профсъюзи на румънските автомобилни превозвачи призова за „спешни мерки“ за постигане на пълна интеграция в Шенген възможно най-скоро.

Превозвачите губят милиарди евро всяка година заради дългото чакане по границите. Според румънските синдикати шофьорите чакат обикновено от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа на българската граница, като се е случвало времето да се удължи и до три дни.

Българският бизнес също недоволства от бавния напредък. „Само 3% от българските стоки се транспортират по въздух и море, а останалите 97% са по суша“, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Краят на сухопътния граничен контрол не само ще ускори транзита, но ще намали разходите за превоз с камиони, осигурявайки така необходимия икономически тласък. Ще се ускори и транзита на стоки към и от съседна Турция, която е основен търговски партньор на ЕС.