Когато Германия кихне, Европа настива

Дефицити

Докато представители на ЕС обвиняват за задаващата се деиндустриализация на региона това, което смятат за несправедливи политики в САЩ и Китай, които поставят европейските компании в неравностойно положение.

Проблемите в Германия обаче са много по-дълбоки и до голяма степен вътрешни. Те също така нямат лесни решения.

Казано по-просто, формулата, която превърна Германия в европейската индустриална сила - висококвалифицирана работна сила и иновативни компании, захранвани от евтина енергия - беше отменена.

Тъй като поколението на бейби бумърите се пенсионира (това са родените след Втората световна война до около средата на 60-те години на ХХ век), Германия се движи бързо към демографска скала, която ще остави нейните компании без инженерите, учените и другите висококвалифицирани работници, от които се нуждаят, за да останат конкурентоспособни на световния пазар.

През следващите 15 години около 30 процента от работната сила в Германия ще достигне пенсионна възраст.

Застаряването на населението не е единственият проблем. Младите германци копнеят за безопасни работни места, а не за грубия ритъм на предприемачеството и изобретенията, които превърнаха страната в една от водещите икономики в света. „Много млади хора предпочитат да работят за държавната администрация, отколкото да започнат бизнес“, казва Фрацшер от DIW.

Усилията за компенсиране на нарастващия недостиг на работна ръка чрез миграция досега се провалят. (Въпреки че Германия продължава да приема стотици хиляди лица, търсещи убежище всяка година, на повечето им липсват уменията, от които компаниите се нуждаят.)

Миналата седмица германските законодатели приеха нов закон за имиграцията, който премахва много от бюрократичните бариери, пред които са изправени чуждестранните квалифицирани работници, за да се установят в страната. Дали това ще проработи е отделен въпрос. В сравнение с Обединеното кралство, Канада или САЩ, Германия често трудно се „продава“ на световния пазар на труда поради високите данъци, трудностите при изучаване на езика и културата, която често е по-малко от гостоприемна за чужденците.

Проучване с обем от близо 400 страници, поръчано от правителството, което беше публикувано миналия месец, например установява, че половината от германците имат антимюсюлмански възгледи. Като се има предвид, че много от високообразованите работници, които правителството би искало да привлече, са от мюсюлмански страни като Турция, подобна враждебност не е повод на гордост.

Тези демографски предизвикателства се усложняват от рязкото покачване на енергийните разходи в резултат на войната в Украйна и собствените усилия на Германия за борба с изменението на климата.

Като спря доставките на природен газ за Германия, Кремъл на практика премахна основата на бизнес модела на страната, който разчиташе на лесен достъп до евтина енергия. Въпреки че цените на газа на едно се стабилизираха, те все още са приблизително тройно по-високи, отколкото бяха преди кризата. Това остави компании като BASF, чиято основна дейност в Германия е консумирала толкова природен газ през 2021 г., колкото цяла Швейцария, без друг избор, освен да търсят алтернативи.

Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg Зелената трансформация на страната, така наречената Energiewende, само влошава нещата. Точно когато губеше достъп до руски газ, страната изключи цялата ядрена енергия. Дори след почти четвърт век на субсидиране на разширяването на производството на възобновяема енергия, Германия все още няма достатъчно вятърни турбини и слънчеви панели, за да задоволи търсенето. Затова и германците плащат три пъти повече от средното за света за електричество.