Когато Германия кихне, Европа настива

Агонията на Das Auto

Въпреки че широката общественост изглежда в блажено неведение за предстоящите икономически предизвикателства, тези на предната линия нямат илюзии. „Геополитическото развитие показа пределно ясно, че нашият икономически модел вече не е гарант за просперитет“, казва Андреас Раде, управляващ директор на Асоциацията на германската автомобилна индустрия, основното лобистко звено в сектора.

Das Auto също няма илюзии. Автомобилната индустрия подкрепяше богатството на Германия повече от век и икономическото бъдеще на страната се основава до голяма степен на способността на сектора — който представлява близо една четвърт от продукцията на страната, да запази позицията си в луксозния сегмент в свят, в който навлизат все повече електрически превозни средства.

Ситуацията изобщо не изглежда добре обаче. Въпреки че компаниите наскоро отчетоха рекордни печалби с помощта на задържаното търсене след пандемията, този тласък изглежда по-скоро като последни издихания, отколкото като подновяване на растежа.

Дълго време източник на национална гордост, автомобилната индустрия се превърна в ахилесовата пета на Германия по причини, които имат повече общо с високомерието, отколкото със структурните недостатъци на страната. В продължение на години компании като Mercedes, BMW и Volkswagen отказваха да се откажат от двигателя с вътрешно горене, като отхвърляха постиженията на Tesla и други ранни новатори.

Тази стратегическа грешка отвори вратата не само за Илън Мъск, но и за Китай, който започна да инвестира значителни суми в разработката на електрически превозни средства преди 15 години. Това им даде значителна преднина. Миналата година китайските производители заеха около 60 процента дял от над 10 млн. изцяло електрически коли, продадени по света.

Германците вече усещат ефекта от грешната си преценка. Volkswagen, който доминира китайския автомобилен пазар от десетилетия, загуби короната си на най-големия автомобилен производител в страната през първото тримесечие. Изпреварва го BYD, местен конкурент, на фона на скок в продажбите на електрически автомобили. Китай е най-големият автомобилен пазар в света, който представлява близо 40 процента от приходите на Volkswagen.

Скорошно проучване на застрахователя Allianz прогнозира, че ако настоящите тенденции се запазят и китайските производители продължат да увеличават пазарния си дял в Китай, в Европа и по света, печалбите на европейските производители и доставчици на автомобили могат да намалеят с десетки милиарди евро до 2030 г. Германските компании ще поемат основната тежест.

Въпреки че германските производители на автомобили преминаха през колективно преустройство в посока електромобили и се надпреварват да наваксат, все още им липсва конкурентното предимство, на което се радваха повече от век с двигателите с вътрешно горене. Наистина, основната технология в едно EV не е моторът, който е стандартна технология, а батерията, която разчита на химията, а не на механичното инженерство.

Снимка: Ben Kilb/Bloomberg

Нещо повече, електрическите превозни средства все повече се превръщат в подвижни технологично-развлекателни капсули, като самоуправляващите се автомобили са точно зад ъгъла. Ако има област, в която Германия не се отличава с нищо, това са точно цифровите технологии. Това може да обясни защо Tesla сега струва повече от три пъти в сравнение с всички германски автомобилни производители взети заедно.

„Определено имаме затруднения с иновациите с германската индустрия и проблем с конкурентоспособността“, коментира Йенс Хилдебранд, който ръководи Германската търговска камара в Китай.

За икономическите отношения между Германия и Китай това представлява коренна промяна. Десетилетия наред китайците гледаха на германската индустрия и инженерство като на модел. Изведнъж вече германците са тези, които гледат към Китай. „Големите китайски автомобилни компании скоро ще трябва да построят свои собствени заводи в Европа и може би дори в Германия“, казва Хилдебранд, като добавя, че това е тенденция, която „не може да бъде обърната“.

Низходяща спирала

Като се имат предвид икономическите затруднения, може би не е изненадващо, че много от най-големите компании в Германия са напът да станат немски само по име. Ако това звучи пресилено, примерът е Linde, конгломератът за промишлените газове. До тази година компанията, която стартира през 1870 г. с разработване на хладилни устройства за пивоварни, беше най-ценният „син чип“ в Германия, с пазарна капитализация от около 150 млрд. евро. През януари тя реши да напусне фондовата борса във Франкфурт в полза на листването си в Ню Йорк.

Този ход последва сливането на групата през 2018 г. с американски конкурент, след което тя реши да се откаже от централата си в центъра на Мюнхен и да се премести в Дъблин. В хода на преструктурирането Linde съкрати стотици работни места в родината си. Малка утеха е, че Германия остава важен пазар, представляващ около 11 процента от приходите на дружеството.

Историята на Linde е илюстрация как големите германски компании могат да оцелеят и да процъфтяват със или без Германия. Когато условията в родната им страна се влошат, те ще отидат другаде. За Германия обаче това би означавало по-малко високоплатени работни места и по-ниски данъчни приходи, да не говорим за заплахата от продължителен икономически спад и политическа нестабилност.

Скокът в подкрепата, видим от националните проучвания, на крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD) подчертава тези залози. Въпреки че възходът на AfD се дължи на нарастващото разочарование от миграцията, устойчивият икономически упадък вероятно ще даде допълнителен тласък на партията.