Кризата с учителите в Европа няма да се реши само с пари за заплати

Автономия над пакетите за заплащане

Противоинтуитивният урок произтича от страни, които са открили тайната. Финландия – страната, която революционизира образователната си система и я вдигна от посредствеността през 70-те години на миналия век, предлага поучителна история. Всички финландски учители получават три години висококачествена подготовка на магистърско ниво изцяло за сметка на държавата. Професията е наравно с тези на останалите професионални работници, а тайното оръжие на Финландия не са щедрите заплати – това е професионалното доверие.

Финландските училища предоставят време за редовно сътрудничество между учителите по въпроси, свързани с обучението. Учителите се срещат поне един следобед всяка седмица, за да планират и разработват съвместно учебната програма. Близо половината от учебното време на учителите се използва за усъвършенстване на практиката чрез работа по учебната програма, колективно планиране и сътрудничество с родителите.

Резултатът е група от учители, които са съзнателни, критични потребители на професионално развитие, диагностицират проблеми в класните си стаи и прилагат решения, основани на доказателства, вместо да пренасочват проблемите в друга посока.

Моделът се повтаря във всички високоефективни системи. В някои страни от Източна Азия и Северна Европа учителите се радват на по-голямо уважение, признание и достъп до професионално обучение, професионална автономност, по-малки класове и високи нива на доверие. Данните от Международното проучване за преподаване и обучение (TALIS) показват значението на удовлетвореността от работата, подкрепата в училище, мотивацията и самоефективността за намаляване на възприеманите нива на стрес на работното място.

Стрес тест

Затруднените системи в Европа обаче създават точно обратната среда. Учителите в Англия са в топ пет по стрес – 63% от тях съобщават за прекомерен стрес спрямо средното ниво от 42% по TALIS. Проучванията в целия ЕС постоянно показват, че учителите съобщават за едни от най-високите нива на професионален стрес в сравнение с други професии.

В Испания национално проучване установява, че двама от петима учители подхождат към работата си с дистанция, а почти половината са неутрални към професията си.

Данните сочат още, че учителите по английски език имат прекомерно високо работно натоварване, особено по отношение на времето, посветено на дейности, несвързани с преподаването. Повече от половината учители под 35 години в Испания, Италия и Португалия работят на краткосрочни договори.

По-малко от 20% от учителите смятат, че работата им е ценена от обществото. Числото говори както за културна деградация, така и за материални условия.

Статистиката сочи още, че законовите работни часове са отрицателно корелирани с действителните учебни часове. С други думи: дайте на учителите време да се подготвят, да си сътрудничат и да мислят и те ще останат. Заровете ги в административна работа и подготовка за изпити и те ще избягат.

Няма прости решения

Решаването на кризата с учителите в Европа изисква да се изостави фантазията за прости решения. Всяко финансиране е по-добре да се предоставя като увеличение на заплатите, отколкото като временни стимули или бонуси, които не работят дългосрочно.

Само парите обаче не могат да възстановят професионалния статус. Успешните стратегии трябва да намалят натоварването чрез рационализиране на административните задачи, да предложат ясни пътища за кариерно развитие и редовни програми за повишаване на квалификацията, да въведат структурирани системи за менторство за млади учители, да осигурят ресурси за психично здраве, като същевременно насърчават подкрепяща култура на работното място.

Ирландия например стартира пилотна схема за споделяне на учители по високо търсени STEM предмети между училищата. Румъния предвижда създаването на училищни консорциуми, за да се насърчи участието на училища в неравностойно положение от селски и изолирани райони.

Изследвания, сравняващи 18 държави, показват, че по-широки икономически проблеми – като например нивата на заетост на завършилите хуманитарни науки, са ключови предсказващи фактори за недостиг, заедно с докладите на учителите за лошо поведение на учениците, липса на ресурси и заплащане. Това предполага, че недостигът на учители отразява по-дълбока дисфункция в начина, по който обществата организират образованието, ценят експертизата и разпределят ресурсите.

Забележителна характеристика на образователните системи с висок статус е приоритизирането на достойното заплащане, уважението към учителите и възможностите за професионално обучение. Затруднените европейски системи дават обаче обратното – посредствено заплащане, минимално уважение и професионално обучение, третирано като отмятане на квадратчета, а не като истинско развитие.

Докато правителствата не признаят, че преподаването е квалифицирана работа, заслужаваща автономност и доверие, а не професия, за която всеки новоизлюпен висшист с диплома става, недостигът на учители ще продължи. Учебният план е налице, Европа просто трябва да го прочете.