Еманюел Макрон искаше спокойно да довърши последните шест месеца от управлението си. Ученическите протести обаче осуетиха плановете му, пише международният редактор на Neue Zürcher Zeitung Даниел Рикенбахер.
Сега той се опитва да привлече младите с големи обещания: порутените лицеи ще бъдат ремонтирани, ще бъдат открити нови места в университетите и ще бъдат назначени още учители. А най-хубавото - всичко това трябвало да струва сравнително малко и да не натоварва прекомерно изпразнения държавен бюджет. Непопулярната полуавтоматична система за подбор при приема в университетите Parcoursup също трябва да бъде заменена. Кога? През 2028 г., когато Макрон отдавна вече няма да е на власт.
Политикът Макрон знае, че няма нито времето, нито парламентарното мнозинство, нито парите, за да изпълни обещанията си. Проблемът е, че учениците също го знаят и затова продължават да излизат на улицата. Те не искат малка отстъпка, а всичко: 10 млрд. евро, и то веднага.
Но дори Макрон да можеше да изпълни всяко тяхно искане, това нямаше да реши проблема. Причините за кризата във френската образователна система са другаде.
Дипломите загубиха стойността си
Въведената през 80-те години при социалиста Франсоа Митеран концепция за "матура за всички" - Bac pour tous - се превърна в катастрофа.
Целта 80% от учениците да получават диплома за средно образование беше постигната, но резултатът е противоположен на очаквания. Постиженията на учениците постоянно спадат, дипломата се обезцени и вече не гарантира социално израстване, а често води до безработица. Сред младите хора във Франция тя от години надхвърля 20%.
След 12 години в училище много младежи го напускат неподготвени за живота. За нуждите на икономиката не умеят достатъчно добре да работят с ръцете си, а за университетите не четат и не смятат достатъчно добре.
Те зубрят Молиер, вместо да учат това, което действително ги интересува и от което биха могли да печелят - да станат механици, водопроводчици, инфлуенсъри или специалисти по информационни технологии. Имат основания да бъдат гневни, но насочват гнева си към грешните хора.
Правителството на Макрон всъщност отдавна разпозна тези проблеми и намери правилните решения. С въвеждането на полуавтоматичната система за подбор Parcoursup беше намален броят на младите хора, които се провалят още през първата година в университета, защото не са подготвени за следването.
Укрепването на професионалното образование също е успех. Броят на учащите в дуална и професионална форма се удвои през последните години.
Проблемът е, че френското общество не разбра тези реформи.
Студентите приеха по-добрите механизми за подбор като несправедливост. Във Франция следването на тясна и малко търсена специалност, последвано от гарантирана държавна работа, се възприема почти като човешко право.
Те не искат да чуят, че обеднялата френска държава вече не може да финансира този модел и че със своята непреклонност студентите подкопават не само бъдещето на Франция, но преди всичко собственото си бъдеще. Затова излизат на улицата още по-шумно.
Протестиращите ученици се борят за стария ред
Протестиращите твърдят, че подборът и оценяването според постиженията са дискриминационни.
Истината е обратната: общество, основано на постиженията, дава възможност и на хора без семейни връзки да се издигнат, ако имат талант и са готови да работят.
Именно Франция някога даде този урок на света по кървав начин. След Френската революция нейните генерали от буржоазен произход победиха командирите на европейските монархии, защото не разчитаха на благороднически титли и добри обноски на масата, а на военни способности.
Днес Франция е забравила този урок, а младите излизат на улицата, за да защитават вкаменения стар ред. Те вярват, че бранят революцията, но в действителност се превръщат в защитници на Стария режим.
Следващото правителство трябва да направи точно обратното на това, което настоява младежта.
Подборът за достъп до матура и университети трябва да стане по-строг, възможностите за професионална реализация да бъдат многократно разширени, а директният път от университета към държавната администрация да бъде разрушен.
Най-важното е хората да учат правилните неща и да навлизат по-рано на пазара на труда, вместо да пропиляват живота си зад училищните чинове.
/БГНЕС/


Доброволци ще почистват плаж „Галата“ на 31 октомври
49 са свободните места в детските ясли във Варна
Малко на сова е сред бебетата пациенти в Спасителния център на Варненския зоопарк
Варна събира шахматисти със зрителни увреждания от пет града
"Да, България" към властта за атаките в морето: Връчете нота на Митрофанова, стига снишаване
Ниските данъци не са достатъчни: какво трябва да знаят чуждестранните предприемачи, преди да започнат бизнес в България
Новините в развитие
Санирането на сградите е приоритет за ЕС, в България няма кой да го изпълни
Сътклиф: Расте вероятността за атаки срещу Иран, част 1
Тежка влакова катастрофа в Испания отне живота на най-малко 30 души
Alfa Romeo Giulia се превърна в ексклузивен кабриолет
Volkswagen нае 100 овце на работа
Tesla вече не е дори номер 2 при електромобилите
Швейцария ограничава магистралите до 80 км/ч
BYD обяви конкурент на Rolls-Royce Phantom
Атаките по кораби в Черно море ескалират, вече са мишена и контейнеровозите
Опит за измама в София: Брокер дал фалшив нотариален акт за 4000 кв. м земя
Два тира са се ударили челно на първокласния път София – Варна
НСИ: Българите пътуват най-често до Турция и Гърция
Спор за документи от САЩ по делото срещу Васил Божков, защитата получи 5 дни
преди 20 минути и така лека полека разбираме, че всичко на което се възхищаваме като отидем в чужбина е просто параван. Параван от солиден дълг, екслоатация на робски труд, в миналото или мародерства върху страни загубили войни, предизвикани от победителите.Колкото и добре да сме тук, или пък зле - не сме крали, нямали сме роби и не сме гърбили победени държави. били сме точно от обратната страна на монетата.Жалкото е че всичко това продължава и света е на силните, а нашия шанс да бъдем такива отдавна мина. отговор Сигнализирай за неуместен коментар