Адвокат: Международното данъчно право трябва да се адаптира към дигиталната икономика

„Трудностите, пред които са изправени държавите, са свързани с това, че досега данъчното право обвързва правото на една държава да облага с мястото, където се извършва дейността или е установен бизнесът. Но се оказва, че само собствеността вече не е достатъчен критерий за това къде трябва да се обложи един нематериален актив“, отбеляза експертът по международно данъчно право.

Според него е необходима глобална рамка, която да ограничи риска от двойно данъчно облагане и да осигури по-ясни правила.

Валентин Савов обасни, че предложените данъчни промени за 2027 г. са насочени към увеличаване на бюджетните приходи чрез засилен контрол и разширяване на данъчната основа, без директно повишаване на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица.

Адвокатът обаче смята, че някои от мерките трябва да бъдат прецизирани, а сроковете за въвеждането им – преосмислени. „Предвиденото структурирано електронно фактуриране от 1 януари 2028 г. ще изисква адаптиране на системите на бизнеса и интегрирането им с информационната система на НАП“, посочи експертът.

По думите му този срок е изключително недостатъчен. „Още повече, предвидени са само шест месеца, за да се провери дали системите подават информация и дали са интегрирани с националната информационна система, която НАП трябва да изгради“, каза той.

Според Валентин Савов допълнително натоварване създават и изискванията за структурирано одитно досие, тъй като информацията до голяма степен се припокрива. Той посочи, че европейската директива предвижда въвеждането на електронното фактуриране от 1 юли 2030 г. и България може да обмисли отлагане на задължението.

Адвокатът обърна внимание и на предложения в данъчния пакет мярка срещу неплащането на ДДС при сделки с ново строителство. Савов смята, че промяната би могла да постигне търсения ефект, но разпоредбата трябва да бъде прецизирана, за да не създава проблеми при едновременното прилагане на различни данъчни режими. Той уточни, че „задължението не би трябвало да обхваща инцидентни сделки на физически лица, които не извършват такава дейност по занятие“.

Експертът настоява да се разграничат системната икономическа дейност и единичните сделки с имоти. И подчерта, че разпоредбата трябва да бъде формулирана така, че да постига целите си, без да води до негативни последици за данъчно задължените лица.

Каква е философията на данъчните промени в България за 2027 г.? Ще има ли ясни критерии как ще се определят предприятията и секторите, които ще бъдат засегнати? Какъв ще е начинът за изчисляване на облагаемата основа? Как ще се отрази данъкът върху свръхпечалбата на чуждестранните инвеститори?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.