Кризата с учителите в Европа няма да се реши само с пари за заплати

Общо 24 от 27-те държави от Европейския съюз (ЕС) се затрудняват да запълнят свободните учителски позиции. Натискът е особено силен в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката.

Изкушаващо е, естествено, за ситуацията да се обвинят скъперническите министерства на образованието в страните. Учителите в целия ЕС печелят приблизително с 11% по-малко от другите служители с висше образование, а в Италия разликата достига до 27%.

Дали обаче отварянето на хазната ще реши проблема, пита reinvantage.org. Всъщност не точно. Доказателствата сочат, че кризата с преподаването в Европа произтича от нещо по-пагубно от пестеливостта: систематичната депрофесионализация на някога уважавана професия.

Политиците прекараха десетилетия в това да направят преподаването административно тежко, професионално задушаващо и социално подценявано. Парите със сигурност имат значение, но страните, които успешно се справят с недостига на учители, откриха … топлата вода – че автономията, уважението и поносимите условия на труд са много по-важни.

Аритметиката на текучеството

В световен мащаб текучеството на учители в началното образование се увеличава от 4,62% ​​през 2015 г. до 9,06% през 2022 г. - почти удвояване, което предполага по-дълбока тенденция. В Англия 31,3% от учителите напускат през първите си пет години. Учителите в областта на STEM и тези с по-силен академичен опит напускат най-бързо.

Четирима от десет учители в Европа вече са над 50 години, докато само 8% са под 30 години. Само Португалия ще се нуждае от над 30 хил. преподаватели до 2030 г. Германия е изправена пред недостиг на между 40 хил. и 80 хил. учители до същата дата.

Особено остър е недостигът на учители в STEM дисциплините. Близо 30% от училищата в участващите страни се сблъскват с недостиг на подходящи учители по математика и природни науки. Този дял надхвърля 80% в страни като Малайзия и Турция. Това донякъде се обяснява с алтернативите пред специалистите в областта на компютърните науки и математиката, макар че и в тази сфера има недостиг на служители. Само в САЩ до 2030 г. този недостиг се очаква да е 6 млн. души, а в Германия – около 1 млн. души.

Основният проблем обаче е, че студентите по STEM дисциплини надценяват финансовите недостатъци от това да станат учители. Разликата в заплащането между преподавателските и непедагогическите кариери е по-голяма за завършилите математика и природни науки, отколкото за други дисциплини.

Глупостта на бързите решения

Заради недостига на учители правителствата посягат към инструментариума на политиката, който познават най-добре: финансови стимули и облекчени изисквания за прием. България, Чехия и Германия вече предлагат по-високи заплати, помощи за жилище и транспорт, за да привлекат учители към предмети с недостиг или към селските райони.

Франция и Белгия позволяват на завършилите предмети или на носители на езика да преподават без традиционно педагогическо обучение. Финландия разширява началните квалификации на учителите, докато Франция намалява минималната изисквана квалификация от магистърска на бакалавърска.

Тези мерки имат общ недостатък: те третират преподаването като работа, с която всеки завършил може да се справи, а не като професия, която изисква специфична експертиза. Въпреки че финансовите стимули могат да помогнат за първоначалното набиране на учители и да ги насърчат временно да работят в труднодостъпни училища, ефектът не трае след края на определения период. Процентът на задържане на учители от други професии е значително по-нисък поради непривлекателните условия на труд, което предполага, че алтернативните пътища просто създават въртяща се врата.

Бонусите и временните стимули сигнализират, че преподаването е толкова нежелано, че изисква подкупи за привличане на кандидати. Това потенциално затвърждава упадъчния статус на професията.

Изследвания показват, че наистина значителни увеличения на заплатите – до 50%, биха били необходими, за да се накарат повече учители да работят в училища с висок дял на ученици в неравностойно социално-икономическо положение или от етнически малцинства. Малко правителства разполагат с такава фискална мощ.