Обучението по професии у нас продължава да е слабо обвързано с реалния трудов пазар

Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката за 2026 г. отново показва трайно разминаване между структурата на образованието и потребностите на пазара на труда. Въпреки отделни положителни тенденции – ръст на приема в ИТ направленията, бавно разширяване на дуалното обучение и наличие на силни регионални примери – системата като цяло продължава по-скоро да възпроизвежда натрупани дисбаланси, отколкото целенасочено да ги коригира. Най-големият проблем остава слабата връзка между професионалното образование и реалната заетост.

Това се посочва в новото издание на изследването на Института за пазарна икономика „Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката“ 2026 г.

Изследването сравнява план-приема в професионалното образование за учебната 2026/2027 г. със структурата на заетостта на хората с придобита професионална квалификация в различните икономически дейности. Анализът обхваща шест основни сектора – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, както и информационни и комуникационни технологии.

При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. През 2026 г. Индексът* на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката общо за страната е 54,4 точки.

Изследването обхваща випуск от над 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в професии от избраните шест сектора. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години.

Резултатите показват сериозни структурни разминавания. В индустрията работят 34% от заетите с професионална квалификация, но едва 13% от учениците се обучават в професии, свързани с този сектор. При транспорта делът на заетите е 12%, а приемът – под 3%. В същото време в хотелиерството и ресторантьорството, в селското стопанство и в ИТ направленията приемът е значително по-висок от дела на заетите в съответните икономически дейности.

Особено показателен е ръстът на професиите, насочени към информационни технологии. През учебната 2026/2027 г. близо 6500 ученици ще започнат обучение в ИТ професии, което представлява 18% от целия прием в професионалното образование. В същото време заетите с професионална квалификация в сектора са под 3% от всички заети с професионална квалификация.

Продължава високият прием в направления с ограничено търсене или ниска реализация по професията, докато ключови за икономиката специалности остават недостатъчно застъпени. Това важи особено силно за индустриалните и техническите професии, където работодателите изпитват траен недостиг на кадри. Същевременно в някои направления – най-вече ресторантьорство, част от икономическите специалности и селското стопанство – приемът остава непропорционално висок спрямо структурата на заетостта и реализацията.

Професионалното образование продължава да страда и от силни териториални различия. В част от областите приемът е сравнително добре обвързан с местната икономика и индустриалната структура, докато в други професионалните гимназии функционират по-скоро с цел поддържане на паралелки и училищна мрежа. Това води до подготовка на кадри за дейности, които имат ограничено присъствие на местния пазар на труда.

Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Разград (68,2 т.), Добрич (64,8 т.) и Русе (63,8 т.) – все области в Добруджа, където раздутият в почти цялата страна прием в селскостопански професии отговаря на заетите в местната икономика. На другия полюс са Габрово (30,1 т.) и Смолян (28,3 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика (най-вече в професиите, свързани с ИТ сектора) и недостиг на кадри за индустрията.

Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта. В шестте основни сектора, обхванати от изследването – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ – са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование. Разминаванията по сектори са сериозни: в селското стопанство – 7% от приема, но едва 4% от заетите с ППК; в преработващата промишленост – обратно: 34% заети с ППК, но само 13% от приема; в строителството – високо търсене (8% заети), но нисък прием (4%); В транспорта – 12% заети, при под 3% прием; В хотелиерството и ресторантьорството – свръхприем (15%), но по-малка заетост (8%); в ИКТ – 18% от приема, но под 3% от заетите с ППК.

Данните показват голям дял на професиите, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки професии (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).

Данните за дуалното обучение също показват ограничен напредък. Макар броят на учениците в обучение чрез работа постепенно да расте, делът им остава нисък – около 9% от всички ученици в професионалното образование. Обхватът остава концентриран в ограничен брой технически професии и няколко индустриални области, докато в голяма част от страната и в редица професии дуалното обучение практически отсъства. Това е показателно за недостатъчните стимули за реално партньорство между бизнес и училища.

Особено тревожно е, че продължават да липсват места в професии, свързани със здравеопазването, социалните услуги, енергетиката и образованието – сектори, в които недостигът на кадри вече има системен характер. Наличието на професии без нито едно обявено място показва липса на дългосрочно планиране и слаба способност на системата да реагира на стратегически обществени потребности.

Препоръки

Необходима е по-активна политика за обвързване на професионалното образование с реалните нужди на икономиката и регионалните пазари на труда. Това включва по-ясни механизми за планиране на приема, базирани на данни за заетост, демография и икономическа структура, а не основно на исторически установени паралелки и административни съображения. Този подход може да бъде допълнен от улеснени възможности за трансфер между професии, което ще отрази промяна на желанията вследствие на професионалното ориентиране, но и ще може да отговори по-навременно и точно на търсенето на пазара на труда и възможностите за реализация.

Обучението чрез работа още в училище също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование. Разширяването на дуалното обучение следва да се превърне в реален приоритет, особено в индустриалните и техническите професии. Това изисква посилно участие на работодателите, облекчаване на административните процедури и създаване на стимули за фирмите да инвестират в подготовката на ученици.

Задължително условие за ефективната роля на професионалното образование като връзка между образованието и пазара на труда е повсеместното и постоянно професионално ориентиране на учениците. Наличието на знание за възможностите за реализация ще насърчат както информирания избор на професии, така и интереса към образованието.

Без подобни промени професионалното образование ще продължи да произвежда несъответствия – едновременно недостиг на кадри в икономиката и затруднена реализация на част от завършилите. Това вече не е само образователен проблем, а ограничение пред икономическото развитие, производителността и регионалния растеж на страната, посочват анализаторите от ИПИ.

*Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.