Нов модел с пазарни индекси заменя минималната доходност на пенсионните фондове

Комисията за финансов надзор (КФН) предлага нова рамка за оценка на доходността на универсалните и професионалните пенсионни фондове, която заменя досегашния механизъм за минимална доходност със система от пазарно базирани индекси. Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията в структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания.

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти).

Eдин от ключовите глобални индекси е S&P Global 1200 EUR Hedged PRI, който обхваща около 1200 компании от развитите и развиващите се пазари и представлява приблизително 70% от световната пазарна капитализация. Изборът на хеджирана в евро версия цели ограничаване на валутния риск предвид членството на страната в еврозоната. Според мотивите на наредбата този индекс вече отразява значителна част от реалните инвестиции на българските пенсионни фондове.

Към него се добавя индексът S&P Euro PRI, който проследява представянето на водещите компании от еврозоната. От КФН аргументират включването му с голямата експозиция на пенсионните фондове към европейски емитенти и възможността за елиминиране влиянието на валутния риск при пазарите извън валутния съюз.

Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари. Първият – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI – обхваща държавни облигации на страни от еврозоната с матуритет между 5 и 10 години. Според мотивите именно този матуритетен диапазон най-точно съответства на инвестиционния хоризонт и структурата на портфейлите на пенсионните фондове. Вторият индекс – iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI – включва ликвидни корпоративни облигации с висока кредитна оценка и има за цел да отрази реалното присъствие на фирмен дълг в инвестициите на фондовете.

В новата методология е включен и българският капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI. Това е най-широкият индекс на Българската фондова борса, включващ 40-те най-ликвидни публични компании. Според КФН присъствието на BGBX40 в бенчмарка е логично продължение на философията за развитие на местния капиталов пазар чрез участието на най-големите институционални инвеститори на БФБ капиталовите пенсионни фондове.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

В балансираният подфонд на УПФ и ППФ водещ ще бъде индексът iBoxx € Eurozone 5-10 ТRI с  50%. S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI са с обобщено тегло от 35%.

Предвижда се в показателя за консервативния подфонд в УПФ компонентът парични средства да е с най-високо относително тегло в сравнение с останалите подфондове в УПФ. Причината е, че средствата на осигурените лица в него ще бъдат прехвърляни във фондовете за извършване на плащания след относително кратък престой (около 3 г.), поради което консервативния подфонд в УПФ следва да поддържа по-висока ликвидност.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица. Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

Комисията за финансов надзор миналата седмица одобри по-високи резерви за пенсионните дружества и по-строги правила за защита на парите на осигурените лица.