Янко Христов: Свръхдефицитът ще оскъпи българския дълг

Само по себе си откриването на процедурата по свръхдефицит срещу България не е чак такъв проблем – същинската пазарна реакция ще зависи от последващите стъпки на управлението. Това мнение изрази Янко Христов, ръководител „Бизнес развитие и продажби“ в Alaric Securities, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че от държавите в Европейския съюз, освен Швеция и Естония, всички останали са били в някакъв период под такава процедура. „Така че не е чак такава драма, въпросът е следващите стъпки на страната и накъде ще поемем спрямо намаляването на въпросния дефицит“, коментира той след като Съветът по икономически и финансови въпроси на ЕС (ЕКОФИН) гласува в петък процедура по прекомерен дефицит срещу България, като правителството бе призовано да свие дефицита си под 3% до 2029 г.

Според Христов ключовият момент за пазарите ще настъпи през октомври, когато правителството трябва да представи конкретните мерки за овладяване на бюджетната рамка. По думите му ситуацията в момента се явява заварено положение за текущия кабинет, който е наследил преходен бюджет, но смята, че истинският тест за политическата воля ще бъде бюджетът за следващата година. „Тогава ще трябва да се вземат трудни управленски решения, за да се вкара дефицитът под контрол“, добави той.

Консултантът в областта на капиталовите пазари заяви, че пазарите неизменно наказват финансово недисциплинираните държави и тенденцията за повишаване на доходността по българските държавни облигации е налице. Той обърна внимание, че този натиск се засилва и от външни макроикономически фактори – през последните три години и половина се наблюдава устойчиво покачване на доходността на водещите европейски икономики, включително Германия, Франция и Италия.

Янко Христов отбеляза, че глобалният обрат е настъпил рязко около 28 февруари с ескалацията на геополитическото напрежение (визирайки конфликта в Иран) и това рязко променя лихвените траектории.

Той предупреди, че на този фон България трудно би избегнала по-високите лихви по новите емисии. „Въпреки това, международният опит показва, че пазарите реагират бързо и позитивно при адекватни държавни мерки“, каза още експертът по публични финанси.

Той отбеляза, че текущото съотношение дълг/БВП на България е под 30% и е едно от най-ниските нива в света и обясни, че за една държава няма нищо лошо в използването на дълг, стига той да е насочен към капиталови разходи, които привличат инвестиции и подобряват средата.

Експертът по публични финонси обаче подчерта, че възниква проблем, когато дългът обслужва единствено автоматичното нарастване на публичните разходи, а това е тенденция у нас през последните години.

Христов предупреди, че разхлабването на фискалната дисциплина няма да остане изолирана само в рамките на държавния бюджет. „На вторичния пазар цената на вече издадените български държавни ценни книжа (ДЦК) се очаква да поевтинее, а доходността им да се повиши. Това автоматично ще рефлектира и върху частния сектор“, каза още той. И добави, че ако суверенният рейтинг е безрискова премия, ще има поскъпване при корпоративния дълг от гледна точка на финансиране.

По думите му възможно решение за минимизиране на разходите по новия дълг е използването на специални емисии ДЦК, насочени към физически лица. Той очаква, че за България ориентирането към ритейл инвеститорите би спестило между 20 и 30 базисни точки от цената на дълга още в самото начало.

Какъв е опитът на Румъния и Хърватия при използване на засилено вътрешно финансиране чрез ДЦК за граждани? Кога ще се усети ефектът от повишения рейтинг от MSCI на категорията на българския капиталов пазар?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.