Фискалният съвет: Дефицитът до юли е най-високият за последните 16 години

Дефицитът за месец юни с натрупване е в размер на 2,4 млрд. евро и представлява 1,9% от БВП – най-високата стойност за последните 16 години (от 2010 г. насам). Това сравнение направи Фискалният съвет, като се позова на данните на Министерството на финансите.   

Балансът само за месец юни е положителен и е на стойност 0,11 млрд. евро, което представлява 0,1% от БВП.

Източник: Фискален съвет

Фискалният съвет сравнява данните за изпълнението на бюджета предвид необичайната ситуация на удължителен бюджет с продължение и критикува тенденциите, които разширяват недостига в хазната и  застрашават дългосрочната фискална устойчивост.

Източник: Фискален съвет

Позицията на Фискалния съвет за текущата бюджетна рамка в настоящия Закон за държавния бюджет е, че във финансовия закон отсъстват реформи. Според експертите узаконяването на високия дефицит, липсата на реална фискална консолидация и растящата зависимост от дългово финансиране са риск за макроикономическата стабилност.

Експертите на консултативния орган предупредиха, че с правителствения финансов закон се „узаконява трайното надхвърляне“ на Маастрихтския критерий за дефицит. Според тях планираният дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП (7,19 млрд. евро) за 2026 г. влошава фискалната позиция на страната и превръща превишаването на европейския лимит от 3% в „траен модел“.

Във Фискалния съвет категорични, че правителството не предприема достатъчно реформи, за да оптимизира неефективните публични разходи. Икономистите преценяват, че предвиденото 10-процентно съкращение на разходите за персонал от септември ще спести едва 85 млн. евро – сума, която според тях е несъществена на фона на общия разходен натиск.

Консултативният орган не спести критиката си и за намеренията за промени в осигурителната реформа, при която прехвърлянето на личните вноски към държавните служители и магистратите е придружено от механизъм за брутно компенсиране на заплатите. Експертите смятат, че така фискалният ефект за тази година се неутрализира напълно, а реалното преструктуриране се отлага.

Те обърнаха внимание и на увеличената тежест върху бизнеса чрез повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, служебно увеличение на осигурителните прагове, ускоряване на акцизните промени и 30-процентен ръст на винетките.

Най-сериозният риск за финансите на България, според икономистите, е влизането на страната ни в дългова спирала. Причината е отказът от ограничаване на текущите разходи и натрупване на нов дълг, който може да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) до края на 2028 г.