Финансовото министерство очаква дефицитът към юни да достигне 1,9% от БВП

Бюджетният дефицит в края на юни достига 2,4 млрд. евро или 1,9% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни по консолидираната фискална програма (КФП), публикувани от Министерството на финансите. За сравнение, за първото полугодие на 2025 г. бе отчетен дефицит в размер на 1,7 млрд. евро (1,5% от БВП).

Същевременно се наблюдава подобрение спрямо данните за май, когато беше отчетен дефицит от 2,5 млрд. евро (2% от БВП), който Фискалният съвет определи за най-високия през последните 20 години.

За подобрението на месечна база влияние оказват основно фактори с еднократен за годината ефект в приходите, като по-висок корпоративен данък в съответствие със сроковете за деклариране и внасяне на дължимите данъци по ЗКПО (30 юни) за 2025 г., внесена в държавния бюджет вноска от превишението на приходите над разходите на БНБ за 2025 г., съобщават от финансовото министерство. 

Очакваните приходи в бюджета към юни 2026 г. са в размер на 21,6 млрд. евро, което е с 1,6 млрд. евро (8,2%) повече спрямо същия период на 2025 г. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо полугодието на 2025 г. с 1,5 млрд. евро (9,1%) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,3 млрд. евро спрямо първите шест месеца на 2025 г. основно заради авансово внесения междиден дивиден през 2025 г.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. са в размер на 24 млрд. евро при 21,7 млрд. евро отчетени в края на юни 2025 г. Ръста на разходите Министерството на финансите обяснява с ефекта от индексацията на пенсиите от 1 юли 2025 г. с 8,6%, ръста на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., и ръста на капиталовите разходи, аргументиран с Общинската инвестиционна програма, Националния план за възстановяване и устойчивост и други. Именно с тези причини правителството обяснява и значителното нарастване на разходната част в проектобюджета за 2026 г., въпреки критиките на опозицията и икономисти, че има завишаване в разходната част, което може да бъде преодоляно с по-смели мерки.