Бюджет 2026 - "бюджет на инфлацията"

Бюджет 2026, който се очаква днес да бъде одобрен от правителството, е краткосрочен инструмент с ограничена ефективност, който решава текущи нужди, но не адресира структурните проблеми на икономиката и публичните финанси. Това коментира пред bTV Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. Той очерта сериозни рискове, свързани с начина, по който се планират и разходват публичните средства.

Според Дацов заложените разходи не само че не водят до устойчив растеж, но и увеличават инфлационния натиск. „Очаквам допълнително напомпване на инфлацията и поне добавка на процент-процент и нещо над това ниво", каза той.

Той определи възможния резултат от текущата фискална политика директно като бюджет на инфлацията.

Основният му аргумент е, че прекомерното и бързо харчене на средства, включително по европейски програми и капиталови инвестиции, влива допълнителна ликвидност в икономиката, без достатъчен капацитет тя да бъде усвоена ефективно. По думите му в кратък период могат да се насочат поне няколко милиарда допълнително към пазара, което създава риск от прегряване.

Дацов подчерта, че проблемът с бюджета не е само в размера на разходите, а в тяхната ефективност. „Вкарани в икономиката…те всъщност не водят до устойчив дългосрочен растеж, а в голямата си степен също се преобразуват в инфлация.“

Той допълни, че значителна част от предвидените публични инвестиции са с неясна обществена полза и ниска възвръщаемост, което поставя под съмнение стратегическата им стойност. В този контекст той беше категоричен, че те са безполезни и неефективни.

По отношение на самата бюджетна рамка Дацов критикува липсата на реално програмно бюджетиране и я определи като основен структурен проблем. Според него това прави почти невъзможен ефективния контрол върху публичните разходи. „Как ще правиш одит на нещо, което нямаш, при положение, че няма бюджетиране", каза финансистът.

Дацов предложи по-строга фискална дисциплина, включително символично, но ясно съкращение на разходите. „Трябваше…да бъде направено съкращение от 10%“, което според него би имало дисциплиниращ ефект и би показало политическа воля за реформа.

Дацов подчерта и още един ключов проблем - нарастващият държавен дълг. Той предупреди, че тенденцията води до увеличаване на лихвените плащания и ограничаване на бъдещите възможности на бюджета, като обобщи, че всичко има цена.

В по-дългосрочен план той предупреди за възможен икономически спад около 2028 година, ако не се предприемат структурни промени и не се повиши потенциалът на икономиката. 

Според Петър Ганев от Института по пазарна икономика бюджетът за тази годита можеше да бъде и по-смел, с повече мерки за консолидаци.

Струва ми се, че можеше и по-смел да бъде този бюджет, повече мерки за консолидация още тази година..Големият риск е, че ако допуснеш дефицит от 5,7%, изглежда ще го допуснат, изчистването на скелети води до този дефицит", коментира пред БНР икономистът.

Неговите очаквания са, че е възможно е да има лека корекция по пера и дефицитът да изглежда по-добре. "Но не мисля, че ще има фундаментална промяна. Изпълнението на бюджета ще бъде по-добро от това, което се гласува“, посочи той.

Ганев предупреди, че трябва да се внимава с взимането на дългове, за да не се изпуснат нещата и България да последва Румъния.

Според него е възможно управляващите „тук-таме да пипнат данъци върху имоти, хазарт, акцизи на цигари. Важното е да не се вдигат осигуровки, ДДС, корпоративен данък, заяви той.

Според бившия министър на труда и социалната политика Лидия Шулева управляващите дължат малко по-голяма яснота по поне две пера от предложения бюджет. Едното е защо се е увеличила с 1,6 млрд. евро издръжката на администрацията. Има и 1,7 млрд., по отношение на капиталовите разходи, за които също няма ясно обяснение. 

В момента се представя "по-обобщен вариант на бюджета", но управляващите трябва да дадат и ясна разбивка на всички увеличени разходи, тъй като те директно влияят големия дефицит, коментира тя пред БНР.

"Въобще не става въпрос за политики и принципи в този бюджет, тъй като ние имаме заварено положение и то положение от абсолютно неразумни разходи, които през миналата година бяха направени и тази година трябваше да продължат да се правят", каза Шулева и даде пример, че до 2022 година до 8% от БВП са били разходи за заплати и осигуровки за целия публичен сектор, а от 2025 година този процент става 10,2%.

"Става въпрос за увеличение с почти 40% средно на разходите в публичната администрация, което  е огромно увеличение", посочи Шулева.

Приходите пък са по-малко, защото миналата година авансово са били взети данъците от банките, от дружествата и т.н. обясни тя.

За два месеца управление на ПБ "не е представена на обществото нито управленска, нито законодателна програма", изтъкна Шулева.

Относно предложението държавните служители да започват да плащат лични осигурителни вноски, Шулева е на мнение, че за 2026 и 2027 г. "никакъв принос няма да има в държавния бюджет". Евентуално може да се очаква ефект през 2028 година. Според нея неплащането на осигуровки трябва да бъде премахнато, тъй като натоварва твърде много бюджета.

"Най-голямото натоварване на бюджета не е толкова с държавните служители в публичната администрация, колкото в специалните закони. Там продължава да има много голям брой хора, които се ползват от тези по-високи категории за труд, които не са преразглеждани вече повече от 30-40 години. Това също предстои да бъде обсъждано“, отбеляза икономистът.

В момента взимаме дългове, защото това, което произвежда страната, и данъците, които се плащат, не стигат, за да покрият този дефицит, за който всички говорим, допълни тя. „От 23% преди няколко години, вече са 30 и нагоре. В един момент, когато лихвите, които трябва да плащаме по тези дългове, станат много големи и балансът между дългове, лихви и приходи започне да се нарушава, започва да се говори за увеличение на данъци. Няма други източници“, коментира бившият министър.