Михаил Кръстев: Минималната работна заплата не трябва да се определя с механизъм

Минималната работна заплата не трябва да бъде определяна през механизъм, каза пред Bulgaria ON AIR икономистът и председател на УС на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) Михаил Кръстев. Той отбеляза, че според европейска директива за определянето ѝ трябва да се вземат предвид като референтни стойности инфлацията, средната работна заплата, медианната работна заплата и производителността на труда. Покрай дискусиите около бюджета за 2026 г. стана ясно, че правителството планира да предложи нов механизъм за минималната заплата от следващата година. Към момента обаче няма информация как ще изглежда той. 

Кръстев коментира, че автоматизмите за повишаване на възнагражденията както в силовите структури, така и на учителите, влияят и върху заплатите на депутатите, общинските съветници в София, кмета на София.

„Има много негативи от тези автоматизми, които проличават по-късно“, каза Кръстев.

Реалната щета от процедурата по свръхдефицит

„България трябва да представи план пред ЕК, пред ЕЦБ за това как ще сведе дефицита си под 3% в следващите години във връзка с Маастрихтските критерии“, припомни Кръстев и допълни, че ако това не се случи, се налага глоба в размер на 0,05% от БВП – около 60 млн. евро на година. Такава до момента обаче не е налагана на никоя от държавите и едва ли ще се стигне до нея и в България.

„Реалната щета, която България търпи от влизането на процедура за свръхдефидит, е това, че имиджът на страната ни се влошава. Доведохме се дотам, че разчитаме на дългови емисии, за да финансираме разходната част на бюджета си“, каза той.

Когато имиджът ни е лош, се финансираме скъпо, плащаме по-високи лихви, коментира още икономистът. Кръстев отбеляза, че през последните три години лихвите, които страната плаща по кредитите си, са се повишили с 1,5 млрд. евро.

„Това ще продължи да се влошава, тъй като България не излъчва сигнали на стабилност“, каза той.

Очаквания за Бюджет 2027

По думите на Кръстев дефицитът може да се сведе под 3% още с Бюджет 2027, но е важно какви действия и какви реформи ще се предприемат.

„Не е трудно, изключително простовато е, но за целта трябва да се направят реформи“, посочи Кръстев.

Той коментира, че Европейската комисия очаква няколкогодишен план с конкретни мерки за успокояване на разходната част, за отпадане на поне част от автоматизмите, които „помпат“ разходната част в бюджета, както и да се поставят реалистични цели като тази за намаляването с 10% на разходите за администрация. Очакват се и реформи в някои сектори, в които има пробойни и изтичат милиарди.

„Приходите са рекордни всяка година. Въпросът е, че те не отговарят на прогнозата част, разписана в бюджета“, каза той.

Според него мисленето как да се увеличат приходите създава усещане, че това няма как да се случи без увеличаване на данъчната тежест, без натоварване на бизнеса и домакинствата допълнително.

Икономистът смята, че българската данъчна система е изключително ефективна. Тя е опростена с относително за европейските стандарти ниска данъчна тежест и приходите се събират в рекордни количества. Проблемът идва с „чупенето“ на правила, като даде за пример т.нар. швейцарско правило и нарушаването му с въвеждането на Covid добавката към пенсиите.

„Не може да има извънредна мярка, която да натоварва бюджета спрямо отминали събития“, каза той.

Няма прогнозируемост за това как ще се оперира с държавата като икономически контрагент през следващата година, смята той. Кръстев даде пример за компенсациите за електроенергията.

„Как искаме да привличаме чуждестранни инвестиции, как искаме българският малък и среден бизнес да инвестира в собствен капитал, когато не се знае как този бизнес ще оперира дори в рамките на следващата година“, попита икономистът.

Той посочи, че очаква в бюджета за 2027 г. да се видят смели реформи и аргументация зад тях.

„На това правителство е даден огромен мандат от българските граждани да извади страната от кризата на публичните финанси, в която се намираме“, каза Кръстев и припомни, че това е била причината да падне от власт предходното правителство.