Мултифондовете в пенсионното осигуряване: по-ниски такси, по-висока доходност

След повече от десетилетие обсъждания Народното събрание прие окончателно една от най-големите реформи в пенсионното осигуряване – въвеждането на мултифондов модел във втория пенсионен стълб. Промените в Кодекса за социално осигуряване предвиждат универсалните пенсионни фондове да управляват три подфонда с различен рисков профил. Основната цел на тази реформа е увеличение на пенсионните спестявания и размера на пенсиите във втория и третия стълб. Тя създава условия за по-висока доходност и усъвършенства фазата на изплащане на пенсиите. Това коментира Тодор Лилов, експерт по допълнително пенсионно осигуряване, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Мултифондовият модел трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г. Въпреки това някои наредби трябва да подготвени до три дни след обнародването им в Държавен вестник.

Още през есента на 2026 г. осигурените лица ще могат да изберат подфонд – в периода от 1 септември до 30 ноември. След това пенсионните компании ще трябва да преструктурират активите, а в началото на декември ще се извърши и служебното разпределение, посочи Лилов.

Реформата изисква значителна подзаконова подготовка. След приемането на закона ще трябва да бъдат изготвени около 5-6 нови наредби и да се променят още 25-26 съществуващи. Това означава много сериозна работа за институциите и регулатора в кратки срокове, поясни събеседникът.

Три подфонда според риска и възрастта

Новият модел предвижда три вида подфондове в рамките на всеки универсален пенсионен фонд – динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният фонд ще може да инвестира до 90% от активите си в инструменти с променлива доходност като акции. Балансираният ще има ограничение до 55%, а консервативният – до 25%. Моделът ще следва жизненият цикъл на осигурените лица, заяви гостът.

„Ако човек не избере сам подфонд, лицата до 50 години ще бъдат разпределени в динамичния подфонд. След 50 години ще преминават в балансиран, а три години преди пенсия – в консервативен фонд, който има за цел да предпази натрупаните средства.“

Осигурените лица ще могат и сами да изберат подфонд чрез въпросник за определяне на рисковия им профил. 

Намаляване на таксите и нови стимули за доходност

Една от основните критики към системата досега беше нивото на таксите. Законопроектът предвижда постепенното им намаляване.

Събеседникът каза, че таксата върху всяка пенсионна вноска ще се понижи от 3,75% до 2,1% в рамките на следващите десет години. Управленската такса върху активите също ще бъде намалена – до 0,35% за динамичните фондове и до 0,2% за консервативните от сегашните 0,75%.

В същото време ще бъде въведена такса върху постигнатата доходност – от 1% постепенно ще достигне до 6%. „По този начин пенсионните компании ще бъдат стимулирани да постигат по-висока доходност – това ще бъде премия за успеха при управлението и увеличаването на средствата на осигурените лица.“

Нови правила за доходност и конкуренция

В новия модел се предвижда премахване на сегашното изискване за минимална доходност. На негово място ще бъде въведен нов референтен показател, който ще се базира на българския борсов индекс SOFIX и други международни индекси.

„Ако едно дружество падне под този показател, то ще бъде санкционирано чрез служебното разпределение на нови осигурени лица. Това ще създаде по-голяма конкуренция и различни инвестиционни стратегии.“

Повече свобода в инвестициите

Реформата ще позволи и по-широк кръг инвестиционни възможности за пенсионните фондове – включително борсово търгувани индекси, пазари на растеж и инфраструктурни проекти.

Пенсионните дружества и в момента са сред най-големите инвеститори на Българската фондова борса, но ликвидността на пазара остава ограничена. „Парите на българските пенсионери могат да бъдат използвани за развитие на икономиката – в инфраструктурни проекти и дългосрочни инвестиции, които съответстват на хоризонта на пенсионните спестявания“, каза гостът.

Международният опит

Мултифондовият модел вече функционира в редица държави от Централна и Източна Европа – Хърватия, Румъния, Чехия, Литва, Латвия и Естония. Според Лилов най-добрият пример за България е Хърватия, където реформата е въведена през 2014 г.

„В Хърватия има около 2,4 млн. осигурени лица, а натрупаните средства са около 25 млрд. евро. В България осигурените са около 4,1 млн., но активите са около 16 млрд. евро. За последните десет години доходността в хърватските фондове е средно с около 2 процентни пункта по-висока.“

По думите му пенсионните дружества в България вече имат натрупана експертиза и са постигали добри резултати въпреки ограниченията в сегашната система. 

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.