Фискалният съвет посочва редица слабости в предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и отправя препоръки за коригирането им в свое становище по измененията, публикувани от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 17 декември 2025 г. и приети на първо четене в парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Фискалният съвет отчита като положителни и правилни по принцип част от отделните предложения за промени в КСО.
- подобрение на индивидуалния избор и риск-мениджмънт, което ще позволи на осигурените лица да избират инвестиционна стратегия според профила и възрастта си;
- стремежа към по-добро информирано решение на осигурените за управление на собствените средства;
- обвързване на изплащането с определени прагове на средства, което повишава предвидимостта за осигурените лица;
- намерението за по-детайлна регламентация на фазата за изплащане на пенсиите от УПФ, както и по-ясното дефиниране на правата на осигурените лица;
- засилването на сигурността и предвидимостта за бъдещите пенсионери, чрез създаването на балансирани и финансово устойчиви варианти за изплащане;
- стремежа към повишаване на прозрачността в дейността на ПОД и в засилването и укрепването на надзора върху тях;
- съгласуване в по-голяма степен с европейските стандарти за защита на потребителите на финансови услуги.
Всички тези позитивни моменти са концептуално оправдани и са в пълно съответствие с естеството на осигуряването в условията на капиталово покривна пенсионна система, посочват от Фискалния съвет.
В становището се отчитат също и слабости в предложените изменения.
Посочва се, че в измененията въпросът за адекватността на втория стълб остава недостатъчно разгърнат. Според Фискалния съвет в мотивите и предложенията за промени не е поставен в достатъчна степен един от ключовите въпроси за устойчивостта на втория стълб - какъв реален ресурс се очаква да бъде акумулиран и каква допълнителна пенсия може обосновано да се очаква от него.
При действащия към момента общ размер на осигурителната вноска от 5%, както и предвид непълните или прекъснати трудови биографии на значителна част от осигурените, натрупванията по индивидуалните партиди обективно са ограничени. Това създава необходимост от по-ясно поставяне на темата за адекватността като водещ приоритет на реформата, посочва се в становището.
От Фискалния съвет посочват и необходимост от по-задълбочена аналитична и актюерска обосновка. Предложенията за законодателни промени не са подкрепени от достатъчно подробен икономически и актюерски анализ, който да даде отговор на няколко съществени въпроса, а именно - какъв ще бъде очакваният ефект върху разходите за управление на пенсионноосигурителните дружества и върху реалната възвръщаемост за осигурените лица; какъв би бил приблизителният размер на втората пенсия при различни доходни и осигурителни профили; как предвижданите изменения ще се отразят върху нетната доходност по индивидуалните партиди.
Отчита се още, че при наличие на ограничена инвестиционна култура и при липса на достатъчно ясни защитни механизми, част от осигурените лица биха могли след първоначалното си разпределение да преминат към инвестиционни профили, които не съответстват на техния възрастов и рисков профил – било към по-рискови, било към прекалено консервативни подфондове. Това би могло да доведе до по-ниски реални пенсии и съответно до обществено недоволство и напрежение.
Относно потенциално нарастване на таксите и разходите експертите посочват, че сложността на мултифондовите решения предполага възможност за въвеждане на допълнителни такси – за управление на отделни подфондове, за прехвърляния между тях или за други свързани услуги. А подобно развитие би могло да се отрази неблагоприятно върху крайния размер на натрупванията и съответно върху дохода при пенсиониране, което следва да бъде внимателно оценено и предварително ограничено чрез регулации.
Според Фискалния съвет методът за индексация на пожизнените пенсии се нуждае от допълнително прецизиране. Това е от съществено значение, за да се избегне обезценяване на тези пенсии спрямо инфлацията и очакваната продължителност на живота след пенсиониране. Ясните и предвидими правила в тази област са важен елемент за доверието в системата, изтъкват експертите.
Не на последно място следва да се отчете и допълнителното натоварване върху контролните органи, основно Комисията за финансов надзор. Мултифондовите пенсионни схеми изискват по-интензивен надзор, по-строга отчетност и по-чести регулаторни действия с цел предотвратяване на нелоялни инвестиционни практики и злоупотреби.
В становището се дава и оценка на предвижданите промени в третия стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Принципното включване на третия стълб в обхвата на законодателните изменения може да се оцени като положителна стъпка. В същото време начинът, по който това е направено, поражда определени резерви. От предложените текстове не се очертава ясно визията за ролята на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване като стратегически елемент на пенсионната система. Остават без ясен отговор въпроси като: какво е мястото на третия стълб в цялостната архитектура на системата; как ще се преодолее сравнително ниското участие и ограниченото обществено доверие; по какъв начин ще се стимулира доброволното участие на гражданите и работодателите.
Фискалният съвет препоръчва с оглед подобряване на качеството и ефективността на предвижданите промени, фокусът на обсъжданията да бъде насочен към реалната адекватност на бъдещите пенсии във втория и третия стълб, а не преимуществено към формалната регулация на дейността на пенсионноосигурителните дружества. Успоредно с това да се разработи последователна държавна политика за развитие на третия стълб, включително чрез стимули и интеграция с политиките за дългосрочни спестявания.
Според експертите от Фискалния съвет вторият и третият стълб на пенсионната система следва да бъдат разглеждани не като спомагателни или чисто регулаторни елементи, а като ключови инструменти за осигуряване на адекватен доход в старост в условията на демографски натиск и ограничен капацитет на разходопокривния модел. Това налага изместване на фокуса от формалното усъвършенстване на надзора към реалните резултати за осигурените лица – натрупвания, доходност и очаквани заместващи доходи. Развитието на третия стълб следва да се превърне в целенасочена публична политика, интегрирана с по-широката рамка на дългосрочните спестявания, финансовата грамотност и данъчните стимули.
Само чрез последователен и координиран подход допълнителното пенсионно осигуряване може да изпълни своята роля като реален компенсатор на намаляващата адекватност на първия стълб и да допринесе за по-висока финансова сигурност на бъдещите пенсионери, посочват от Фискалния съвет.


ПП ще вземе решение за президентските избори на 12 септември
Пуснаха билетите за Спартак Варна - ЦСКА
Авто Юнион откри новия шоурум на BYD във Варна със зрелищно събитие
Хотелиери: Срив в туризма няма, но германците липсват болезнено
Хванаха 20-годишен да кара дрогиран колата си около полунощ край Варна
Бесент засилва натиска върху Япония отново да повиши лихвите
Санки: Петролът от Венецуела изобщо не ни трябва
Ал. Мансур: AI е безумно комбинативен, но сам по себе си няма креативност
Сделката за петрола на Венецуела ще има дългосрочни последици по целия свят
Как новият директор на Apple ще промени компанията
Subaru и Porsche - защо боксерите не са изчезнали от пазара
Този концепт от 60-те изпревари времето си с половин век
Шефът на Audi: Eлектричеството е приемливо само за малки коли
Renault готви Scenic със 750 км пробег
Китайците повтарят стратегията от колите. Този път става дума за роботи
"Възраждане" вижда шанс за балотаж на президентските избори
Украйна изпитва трудности при прехващането на новите реактивни "Шахеди"
Община Елин Пелин се бори с демографията: Дава до 10 хил. за трето дете
Опозиционен турски журналист беше арестуван на път за България, бил скрит под камион ВИДЕО