Броят на студентите държавна поръчка е на най-високо ниво за последните 5 г.

Общо 190 650 са действащите студенти в българските висши училища през академичната 2024/2025 г. От тях над 130 000 се обучават  в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „професионален  бакалавър“, а над 60 000 - в магистърски програми. Това показват данните от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана днес от Министерския съвет.

За сравнение, през академичната 2023/2024 година общо 182 759 студенти са учили в български висши учебни заведения – с близо 3 хил. повече спрямо предходната година.

През академичната 2024/2025 г. новоприетите студенти държавна поръчка са 39 519. Техният брой е на най-високото си ниво за последните 5 години. През следващата учебна година се очаква намаление на план-приема на база на предварителни данни. Това ще помогне за постигане на по-висока запълняемост на държавната поръчка и по-равномерно запълване на местата по професионални направления.

Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по ...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти.

Висшите училища в страната са 51. Те намаляват с едно след закриването с решение на Народното събрание от септември 2024 г. на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив.

Броят на студентите чужди граждани в българските висши училища се увеличава през последните години и през учебната 2024/2025 г. делът им достига 8,67% от действащите студенти. Той вече леко надвишава средния за страните от ЕС, който е 8,4%, показват данните.

Насоките на държавната политика, публикувани в актуализираната Национална карта на висшето образование, са със завишени критерии в сравнение с изданието от 2024 г. Тази мярка съответства на политиката на Министерството на образованието и науката за ограничаване на разрастването на системата за виеше образование и предотвратява разкриване на нови структури в пренаситени направления. По този начин се насочва развитието към сектори с доказан недостиг, основно в здравеопазването и се подобрява ефективността и качеството на висшето образование, според съобщението.