Депутатите променят ГПК с изменения и в Закона за закрила на детето

Парламентът прие на първо четене промени  в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвеждат разпоредбите на европейски регламенти. С тях отпада фигурата на прокурора при връщане на дете от една държава в друга. Отпадна и изискването доказателствата да са съставени на български език или с превод на български.

Законопроектът беше подкрепен от 103 народни представители, 58 бяха против. "За" бяха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Възраждане, БСП и ИТН не подкрепиха промените, предаде БТА.

От опозицията изразиха притеснения, че със заключителните разпоредби на законопроекта за изменение на ГПК се променят и други закони, като например Закона за закрила на детето.

В началото на заседанието от „Възраждане“ и от „БСП за България“ поискаха министърът на правосъдието или представител на Министерството на правосъдието да присъстват при обсъждането на промените в пленарната зала. След дадена почивка в пленарната зала дойде представител на правосъдното ведомство, но скоро след това дискусията беше прекратена поради липса на желаещи за изказване. 

С измененията в ГПК се подобрява ефективността и бързината на съдебното производство и се ускоряват процедурите по събирането на доказателства при трансгранични производства. Предвижда се участието на представител на българския съд, на страните, техните представители, и на вещи лица при събирането на доказателствата от съда на другата държава, създава се правна възможност за директно събиране на доказателства в друга държава членка, пише в доклада по законопроекта на парламентарната комисия по правни въпроси.

Предвидени са разпоредби, които да ускорят предаването и връчването на съдебни и извънсъдебни документи между държавите от ЕС по граждански и търговски дела. 

Със законопроекта, в съответствие с изискванията на европейския регламент, се въвеждат единни правила за компетентност при развод, законна раздяла, обявяване на брака за недействителен, както и при спорове за родителската отговорност с международен елемент. В допълнение на правилата, уредени с Хагската конвенция, се въвеждат нови процедури при връщане на дете при международно отвличане.

Нови са процедурите за издаванет поправяне и отменяне на документи, които удостоверяват решения по брачни въпроси, по въпроси за родителска отговорност, за връщане на дете и за допускане на временни и охранителни мерки, като се предвижда регистрите за гражданското състояние да се актуализират въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава от Европейския съюз. С проекта на закон се въвеждат правила за пряко изпълнение в България на съдебни решения, автентичен акт или споразумение от друга държава на ЕС, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист, като се уреждат процедури за спиране и отказ за изпълнение, когато е налице сериозен риск с дълготраен характер за детето.

С измененията в Закона за закрила на детето се прецизират разпоредбите, които засягат вземането на временни мерки по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност. Те се отнасят и до международното отвличане на деца, урежда се процедурата за настаняване на дете в България по искане от съд или компетентен орган на друга държава членка, както и настаняване на дете в друга държава на ЕС.

Маргарита Махаева от „Възраждане“ коментира, че тихомълком в заключителните разпоредби на ГПК се правят изключително сериозни промени в Закона за закрила на детето, които е трябвало да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и да се вземе предвид становището на компетентните лица. 

Иван Ченчев от „БСП за България“ обоснова защо е гласувал против законопроекта. „Така завоалирано през други законопроекти, през преходни и заключителни разпоредби, лека полека „си пълзи“ Истанбулската конвенция“, е мнението на депутата.