„Галъп“: Всеки четвърти българин би живял в друга държава, ако имаше възможност

Точно една четвърт от българите, участвали в изследване на „Галъп интернешънъл“, заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Мнозинство от две трети (67%) отговарят, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценят.

Що се отнася до света, 36% от анкетираните в 57 държави искат да мигрират. Както се очаква, най-вече младите хора в затруднена икономическа ситуация са сред потенциалните мигранти, като най-много са те в Субсахарска Африка и Латинска Америка.

На въпрос: Ако разполагахте с необходимите документи, бихте ли искали да живеете в друга страна или бихте предпочели да останете в страната, в която сте, 36% от анкетираните по света отговарят, че изборът им пада върху „друга страна“, но 59% са категорични, че биха предпочели да останат, където са.

Сравнение с нагласите на съседите от Балканите

Обратно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България се нарежда по-скоро на задните места в желанието на гражданите за живот в чужбина. За сравнение, предпочитанията за миграция сред съседите на България страни е значително по-силни, като в Гърция е 40%, Румъния – 38%, Северна Македония – 42%. Близки до нашите нагласи за миграция са държави като Испания – 27%, Нидерландия – 29%, Швеция – 23% и Австрия – 23%.

Според експертите на „Галъп“ обяснението за нагласите на българите може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал. Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване.

През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно в друга държава.

Животът в чужбина, макар и привлекателен, придобива очертания за конкретен времеви хоризонт – по-скоро мобилност, например при възможностите за пътуване в ЕС, а не миграция като съдбовно решение за живота.

Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС. Там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. Също така 59% от европейците пък предпочитат да останат в държавата, в която са и сега.

Младите склонни да мигрират

Представителната извадка с резултати от проучване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл“ в 57 държави, покриващо около две трети от глобалното население (и около 90% от страните, които са свободни да проведат и публикуват резултати от проучвания на общественото мнение), показва, че 59% биха предпочели да останат в своята страна.

Младите (до 34 г.)  респонденти са значително по склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) млад човек, участвал в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. При тях желанието за напускане е с 8 процентни пункта по-голямо от средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.

Респондентите от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от анкетираните от държави с по-ниски доходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно или по-малко) изразяват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата, в която човек живее, просперира. Сред държавите с високи доходи мотивацията да се имигрира е около 32%, т.е. половината на отчетената в най-бедните държави.

Анализът показва също, че личният доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране, но общият доход на държавата има значителна роля в нагласите.

Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.

Влияние на културната идентичност

Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.

 „Фактът, че всеки трети (и дори повече) от жителите на изследваните 57 държави иска да емигрира, е повече от показателен. Причините да се смени държавата, в която живееш, със сигурност са разнообразни и сравнението на държави не е съвсем подходящо", коментира Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“. „Очевидно е, че икономическите обстоятелства доминират подобно решение, но далеч не са единствените. Изглежда, наистина, силната културна идентичност е най-мощният фактор за обратното – да останеш в своята държава. Затова и регистрираме сравнително ниски нива на подобни намерения в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия“, посочва той.

Общо 54 329 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около хиляда души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 57.