Достатъчно стабилни ли са европейските системи за социална закрила?

Успех по пътя на Европейския съюз (ЕС) за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта ще бъде постигнат единствено ако бъде отчетено, че икономическите, промишлените, трудовите и социалните му елементи се подсилват взаимно. В стремежа ни да постигнем целта ни за неутралност по отношение на климата, цифровизация и дългосрочна устойчивост трябва да внимаваме за това системите ни за социална закрила да отчитат последните настъпили промени. Моделът на социалната пазарна икономика в Европа издържа проверката на времето, но предвид огромните предизвикателства, пред които сме изправени, трябва да помислим за това дали мрежите ни за социална сигурност са достатъчно стабилни — не само днес, но и за в бъдеще.

Въпреки че европейската икономика показа забележителна устойчивост на многобройните сътресения през последните години, потребителите и предприятията в момента са силно затруднени от покачващите се цени на енергията и на храните, а инфлацията остава висока. През последното десетилетие равнищата на бедност намаляха, но тези на неравенствата — не. В резултат на пандемията от COVID-19 се изостриха съществуващите неравенства, което показва евентуални пропуски по отношение на адекватността и обхвата на социалната закрила.

Никола Шмит 

Снимка: ЕРА

Никола Шмит е люксембургски политик от Люксембургската социалистическа работническа партия.

Роден е на 10 декември 1953 година в Диферданж. Завършва икономика в Института за политически изследвания в Екс ан Прованс, след което работи като дипломат. От 1989 година заема различни политически постове, а от 2009 година е министър на труда, заетостта и имиграцията. През 2019 година е избран за депутат в Европейския парламент, а по-късно през същата година – за европейски комисар за работните места и социалните права в Комисията „Фон дер Лайен“.

 

През началната фаза на пандемията социалната държава изигра решаваща роля с бързото въвеждане и разширяване на схемите за работа на непълно работно време и използването на цифровизацията, за да се даде възможност за работа от дома и училищно образование от дома. Благодарение на това бе спечелено ценно време, докато бъдат разработени ефикасни ваксини, а на работниците с важни функции бе дадена възможност да продължат да изпълняват абсолютно необходимите дейности в областта на транспорта, услугите и грижите.

Анна Диамантопулу

Снимка: EPA/ALKIS KONSTANTINIDIS

Анна Диамантопулу е председател на мозъчния тръст To Diktio, бивш европейски комисар по въпросите за заетостта и социалните въпроси. 

На 4 май на неофициалната среща на министрите на заетостта и социалните въпроси в Стокхолм обсъдихме предизвикателствата и възможностите, свързани с демографското развитие и застаряването на населението, както и начините за използване на възможностите, за да се осигури адекватна и устойчива социална закрила. По време на срещата разгледахме доклада на групата на високо равнище относно бъдещето на социалната закрила и на социалната държава в ЕС, в който се описват последиците от важни мегатенденции за структурата и обхвата на системите за социална закрила и за тяхното финансиране, пишат авторите.

В доклада се подчертава, че една модерна социална държава следва да осигури силни буфери срещу икономическите сътресения и да инвестира в осигуряването на опори, които да помагат на хората, минаващи през критични моменти в своя живот, включително прехода от професионален живот към пенсиониране. В доклада се заключава, че висококачественото образование и умения, финансово достъпните грижи и развитието в ранна детска възраст, както и приобщаващите политики в областта на социалната сигурност и общественото здраве ще се окажат основни елементи за бъдещата икономическа и социална устойчивост на Европа.

Трябва да осигурим устойчиво финансиране за една стабилна и приспособима социална държава. Ще бъдат необходими нови източници на финансиране предвид нарастващите нужди. Всяко изразходвано евро е инвестиция с дългосрочна възвръщаемост.

Трябва да продължим да закриляме най-уязвимите в обществото, да предотвратим попадането на хора в капана на бедността и цикъла на изключване между поколенията, както и да помогнем на хората, които вече са в този цикъл, да излязат от него. Според направено проучване по-малко от половината европейци смятат, че имат равни възможности за постигане на напредък в живота. И тъй като повече от един на всеки пет души в ЕС е изложен на риск от бедност и социално изключване, няма време за губене.

С Европейския стълб на социалните права и свързания с него план за действие от 2021 г. Европа вече е начело на действията за подобряване на качеството и наличието на социална закрила, с което изпълнява обещанието си за изграждане на Съюз на равенство. През последните две години държавите членки на ЕС се споразумяха за нови политики в областта на дългосрочните грижи; адекватните схеми за минимален доход; борбата с бездомничеството; европейската гаранция за децата и преразгледаните цели от Барселона относно грижите за децата; и план за действие относно социалната икономика.

Мегатенденциите, които оказват въздействие върху социалната закрила, са добре известни: променящата се демографска ситуация, като застаряването на населението, изменението на климата и екологичния преход, променящия се свят на труда и цифровата трансформация. Хората са засегнати от тези мегатенденции по различни начини и в различна степен, поради което системите ни за социална закрила трябва да бъдат колкото стабилни, толкова и динамични. Рискът от бедност сред възрастните хора е особен проблем в държавите членки на ЕС в Централна и Източна Европа, най-вече в Прибалтийските държави, България и Хърватия. Демографската тенденция ще продължи с повече възрастни хора, по-малко деца и по-малко хора в трудоспособна възраст.

Една добре замислена социална държава може да поема асиметричните икономически сътресения, да осигури застраховане срещу нови социални рискове и да гарантира, че хората получават висококачествени социални услуги през всички етапи от живота си. Няма просто решение. Има обаче много идеи, а докладът на групата на високо равнище предлага интересни теми за размисъл през идните месеци и години.

*Никола Шмит е комисар на ЕС по работните места и социалните права. Анна Диамантопулу е бивш комисар на ЕС по социалните въпроси. Статията е предоставена ексклузивно на Investor.bg