Бразилският Конгрес подложи крак на зелените политики на президента Лула

Бразилските депутати, много от които са свързани с влиятелното селскостопанско лоби, одобриха миналата седмица законопроекти, които биха отслабили или отменили политиките в областта на човешките права и околната среда, започнати от новото правителство на президента Луиз Инасио Лула да Силва.

Законът 49, който ограничава признаването на нови територии за коренното население, беше приет от долната камара на бразилския Конгрес миналия вторник, но се нуждае от одобрението на Сената и президента, за да влезе в сила, отбелязва Ройтерс.

В четвъртък пък Сенатът прие временна мярка, която потвърждава политическите реформи на левия кабинет на Лула, но ограничава правомощията на министерството на околната среда и на новосъздаденото министерство на коренните народи.

Тази мярка връща въпросите за признаването на нови земи за коренните народи обратно в компетенциите на министерството на правосъдието.

Тя също така изземва от министерството на околната среда контрола върху водните ресурси на страната и върху регистъра, използван за оценка на това, колко земеделски земи са покрити от гора – нещо, възприемано за ключово средство за спиране на обезлесяването.

Миналата седмица организации на коренните народи излязоха на протест и блокираха магистрала близо до Сао Пауло, припомня Ройтерс.

Макар приетата в четвъртък от Сената мярка да е удар срещу „зелените“ политики на Лула, тя стана обект на компромис в доминирания от консерваторите Конгрес, тъй като президентът беше изправен пред още по-нерадостната перспектива 17 от неговите министерства, включително министерството на коренните народи, да бъдат разпуснати, ако промените не минат.

След четиригодишното управление на  бившия крайнодесен президент Жаир Болсонаро, който ограничаваше признаването на нови земи за коренните народи и фактически подкрепяше изсичането на Амазонската гора, Лула беше избран с обещанието да провежда „зелена“ политика, да насърчи демаркацията на земите на коренните народи и да спре обезлесяването, посочва Ройтерс.

През първите си месеци на власт Лула започна да преследва нелегалните мини в земите на коренните народи и официално призна шест резервата за тях. Приетите миналата седмица от Конгреса промени обаче подчертават уязвимостта на неговите реформи и влиянието на аграрното лоби в Бразилия.

Агробизнесът е най-влиятелното политическо лоби в страната, защото към него принадлежат 347 от общо 594-те членове на бразилския Конгрес.

Педро Лупион, който е лидер на това лоби, защити мерките за връщане на въпросите за нови резервати за коренните народи в компетенциите на министерството на правосъдието, като каза, че да се оставя възможността на тези народи едностранно да решават за демаркацията на земите си не е справедливо.

Конституцията на Бразилия от 1988 г. признава правото на коренните народи на собствени земи, където традиционно живеят. В момента близо 200 района в страната са в процес на признаване като принадлежащи на коренните народи.

Правителството също така все още контролира десетки милиони хектари „ничии“ обществени земи, чието бъдеще дали да станат частни ферми или защитени територии е във фокуса на разгорещени дебати.

Все повече изследвания сочат, че признаването на земята като принадлежаща на коренните народи не само защитава хората, които живеят там, но също така и околната среда, която те контролират, посочва Ройтерс.

Закон 490 установява със задна дата лимит за признаването на земи за коренните народи, постановявайки, че им признава земите, които са заемали по време на приемането на Конституцията през 1988 г. Тези народи обаче често са били изгонвани от земите си, а някои са се опитвали да се върнат обратно в земите, които са изгубили.

Според активисти за правата на коренните народи новият закон ще направи невъзможно за подобни общности по законов път да си върнат земите, които са заели след 1988 г., особено ако тези земи вече са били дадени от правителството на частни фермери.

В момента 41 на сто от територията на страната е заета от частни ферми, а на коренните народи са оставени 12,6% от територията, сочат данни на правителството.

Бразилският Върховен съд разглежда също дали въведеното ограничение за ползване на дадени земи до тези , които са били заемани от коренните народи до 1988 г., може да анулира претенциите на тези народи, като част от споровете са за територии, които коренните народи са заели през 90-те години на миналия век.

Природозащитниците в Бразилия пък са най-силно обезпокоени от възможността за по-нататъшно обезлесяване на Амазонската гора.

Нилто Тато, лидер на екологичното лоби в Конгреса и член на бразилската Партия на трудещите се на Лула каза, че според него „лобито на агробизнеса само се прострелва в крака“, приемайки новите разпоредби.

Лула да Силва дойде на власт едва преди няколко месеца с амбициозна програма за реформи, но доминираният от консерватори Конгрес вече му слага прът в колелата. Бразилският президент ще трябва да лавира между интересите на различни лобистки групи в Конгреса, ако иска да продължи реформите, както и да приведе лявата си политика в съответствие с местните условия в страната.

/БТА/