Западът страда от собствения си успех

Има силни, макар и не категорични, доказателствата, че смартфоните вредят на децата и особено момичетата. Правителствата трябва да въведат поне някои от законовите ограничения, предложени от американския социален психолог Джонатан Хайдт в книгата му „Кахърното поколение“. Но отделете малко време, за да се насладите на светското чудо тук. Безпокойството от смартфоните съществува, защото сме достатъчно напреднали, за да изобретим такова устройство, достатъчно богати, че повечето хора могат да си го позволят и най-вече толкова изолирани от проблемите на живот и смърт, че тъжните тийнейджъри са това, което минава за новина. Пристрастяването към екраните е болест, но такава на успеха, пише колумнистът на Financial Times Джанан Ганеш.

Донякъде това е притча за Запада, където животът може да бъде твърде добър за нашето благо. Помислете за друг проблем, който е третиран от Хайдт: културните войни. Къде възникна движението на „събудените“ (woke, срещу всякакви предразсъдъци - бел. прев.)? В Америка, повече или по-малко най-богатата нация на Земята. Кога? През икономическата експанзия между финансовия срив от 2008 г. и пандемията от 2020 г. Протоколи за местоимения, събаряне на статуи: това се случва, когато мозъкът няма с какво друго да се занимава, няма материална криза, която да се чуди как да разреши. Ако „будността“ е вопълът на материално затруднените, защо тя не се наложи в Южна Европа след кризата с еврото? Защо всички малцинства в Америка не се вълнуват от това? В крайна сметка това е догмата на победителя. Това е вътрешен код.

Да се опише нещо като проблем на успеха, не означава то да се омаловажи. По-скоро обратното. Проблемите на успеха са по-трудни за отстраняване, защото почти по дефиниция не бихте искали да премахнете основните причини за тях. Най-ефективният отговор на културната война в крайна сметка е „предизвикване на икономическа депресия“.

На същия принцип най-ефективният отговор на ниската раждаемост е „отмяна на модерността“. Вече не е необходимо родителите да имат три деца, за да гарантират, че едното ще оцелее. Медицината се е погрижила за това. Те дори не трябва да имат и едно, като източник на финансова подкрепа в напреднала възраст. Държавните пенсии са се погрижили за това. Повече хора имат достъп до контрол на раждаемостта и по-малко от тях са толкова наивни, за да вярват, че използването му е билет за ада. От нещо ценно (Просвещението) възниква нещо мрачно (демографски спад).

И дори бебешкият срив не е основният проблем на успеха. Не, това е популизмът. Най-доброто обяснение за странния обрат в политиката през последното десетилетие е твърде многото успех за твърде дълго. Малко избиратели на запад могат да си спомнят последния път, когато избирането на демагог доведе до тотална разруха на обществото (30-те години на миналия век). Резултатът? Готовност да поемат рискове с вота си, така както банка, която е забравила последния икономически срив, започва да поема рискове с баланса си. Това, което икономистът Хаймън Мински каза за финансовите кризи (че стабилността поражда нестабилност), може да бъде мотото и на съвременната политика.

Предизвикателството е да се убедят западните интелектуалци в това. Социалдемократи в своите пристрастия, повечето продължават да вярват, че гласоподавателят, който е против системата, би трябвало да е икономически губещ. Това е безнадежден разказ за миналото десетилетие. Най-важният популистки пробив, Доналд Тръмп през 2016 г., се случи в супер богата страна в седмата година от поредната си икономическа експанзия. Кампанията за Brexit спечели повечето от богатите графства в Англия. Популизмът не може или не може само да бъде резултат от недоимък. Той не може да бъде победен чрез повече и по-справедливо разпределено богатство. Всъщност, доколкото освобождава хората да бъдат високомерни в гласуването си, материалният комфорт може да влоши нещата.

Изправени пред проблемите на провала - болести, неграмотност, масова безработица - западните елити са изключително способни. Когато става въпрос дори за разбиране на проблемите на успеха - по-малко. Забележете, че при обсъждането на изкуствения интелект те се спират на предизвикателството на недостига (Ами ако всички работни места изчезнат?), а не на това на изобилието (Какво ще правят хората с цялото това свободно време?) Ако смартфоните предизвикват вълна от неврози, представете си свят без работа, този рядък източник на структура и смисъл в светската епоха.

Предполагам, че е консервативно прозрение, че ако промените едно нещо в обществото, дори към по-добро, не разчитайте, че останалото ще остане същото. Модерността - свят, в който повечето хора живеят в големи градове, който е свободен от духовенството и комуникира на големи разстояния на нищожна цена - се появи преди около пет минути в историята на цивилизацията. Икономическият растеж сам по себе си е бил почти непознато явление през трите хилядолетия преди 1750 г. Би било странно, ако такава рязка и дълбока промяна няма някои непредвидени последици. Въпросът не е в стреса от смартфоните или дори в ниската раждаемост, а в това, че не преживяваме нещо много по-лошо, завършва Ганеш.