Може ли Европа да навакса изоставането си спрямо САЩ и Китай?

Делът на Европа в световната икономика намалява, като междувременно се засилват опасенията, че континентът вече не може да се справи с конкуренцията в лицето на САЩ и Китай.

„Твърде малки сме“, смята бившият италиански премиер Енрико Лета, който наскоро представи доклад за бъдещето на единния пазар пред Европейския съюз (ЕС), пише New York Times.

„Не сме много амбициозни“, казва от своя страна Николай Танген, ръководител на Норвежкия държавен инвестиционен фонд, най-големия в света, пред The ​​Financial Times. "Американците просто работят повече", добавя той.

„Европейските фирми трябва да си възвърнат самочувствието“, изтъква междувременно Европейската асоциация на търговските камари.

Списъкът с причините за така наречената „криза на конкурентоспособността“ продължава: ЕС е притиснат от твърде много регулации, а ръководството му в Брюксел има твърде малко власт. Финансовите пазари са твърде фрагментирани; публичните и частните инвестиции са твърде ниски; компаниите са твърде малки, за да се конкурират в глобален мащаб.

„Нашата организация, вземането на решения и финансирането са предназначени за „света от вчера“ — преди Covid, преди войната в Украйна, преди ескалацията в Близкия изток, преди завръщането на съперничеството на великите сили“, казва Марио Драги, бивш управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), който ръководи проучване на конкурентоспособността в Европа.

Евтината енергия от Русия, евтиният износ от Китай и твърдото разчитане на военната защита от страна на САЩ вече не могат да се приемат за даденост в региона. В същото време Пекин и Вашингтон насочват стотици милиарди долари в разширяване на своите индустрии за полупроводници, алтернативна енергия и електрически автомобили и прекрояват устоите на глобалната свободна търговия.

Частните инвестиции също изостават в Европа. Големите корпорации, например, са инвестирали 60% по-малко през 2022 г. от американските конкуренти, показва доклад на McKinsey Global Institute.

Що се отнася до доходите на глава от населението, те са средно с 27% по-ниски от тези в САЩ. И растежът на производителността е по-бавен от други големи икономики, докато цените на енергията остават много по-високи.

Докладът на Драги няма да бъде публикуван, докато гласоподавателите в 27-те страни членки на ЕС не отидат до урните по-късно тази седмица, за да изберат своите парламентарни представители.

Все пак Драги вече обяви, че е необходима „радикална промяна“. Според него това означава огромно увеличение на съвместните разходи, преразглеждане на жалкото финансиране и регулациите в Европа и консолидация на по-малките компании.

Предизвикателството в това да накараш повече от две дузини страни да действат като едно цяло се задълбочи пред лицето на бързия технологичен напредък, нарастващите международни конфликти и увеличеното използване на национални политики за управление на бизнеса. Представете си, ако всеки щат в Америка има национален суверенитет и има само ограничена федерална власт да събира пари за финансиране на неща като отбрана.

Европа вече предприе някои мерки, за да бъде в крак с това. Миналата година ЕС прие Индустриален план за зелена сделка за ускоряване на енергийния преход, а тази пролет предложи за първи път политика за индустриална отбрана. Но тези усилия са омаловажени от ресурсите, които САЩ и Китай използват.

Блокът „се очаква да продължи да изостава от амбициозните си цели за енергиен преход за възобновяема енергия, капацитет за чисти технологии и инвестиции във вътрешната верига на доставки“, изтъква консултантската фирма Rystad Energy в анализ, публикуван по-рано тази седмица.

По мнението на Драги публичните и частните инвестиции в ЕС трябва да нараснат с още половин трилион евро годишно само за цифровия и екологичния преход, за да може регионът да не изостава от останалите големи икономики.

Както неговият доклад, така и този на Лета целят да помогнат на политиците, когато се срещнат през есента, за да изготвят следващия петгодишен стратегически план на блока.