Allianz Trade: Инфлацията в България ще се забави през 2025 г., но недостатъчно за еврозоната

Годишната инфлация у нас ще стигне 3,1% през 2024 г. и 2,5% в края на 2025 г., като така средногодишната инфлация за двете години ще се забави до 2,8%, прогнозират анализаторите на Allianz Trade (преди Euler Hermes). Това според тях ще отговаря на сегашните критерии, поставени от Европейската централна банка за присъединяване на България към еврозоната, но е малко вероятно да е достатъчно.

„Ако тази наша прогноза се сбъдне, България би отговаряла на сегашния критерий на ЕЦБ средното ниво на инфлация на база хармонизирания индекс на потребителските цени да не надхвърля референтната стойност за ценова стабилност от 3,3%. Но дори това да се случи, е малко вероятно страната да се класира за еврозоната. Причината е, че референтната стойност се определя на база на трите държави в Европейския съюз с най-ниската инфлация. А нашето очакване е там инфлацията паралелно също да намалява до края на 2025 г. и съответно контролният праг за България също да се понижи осезаемо”, коментира д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade.

Според него за това ще допринесе намалението на цените на енергийни и неенергийни индустриални суровини през 2024 и 2025 г., което ще бъде фактор за спад на инфлацията както в България, така и в останалите държави от ЕС.

Анализаторите на Allianz Trade обръщат внимание, че у нас най-сериозен принос за низходящата тенденция имат цените на енергията и хранителните стоки. Допълнително влияние оказва успокояването на нивата на средната заплата, както и задържането на цените на вноса. Те отбелязват, че може обаче да се очаква възходящ тренд в сектора на услугите заради продължаващо покачване на заплатите и очакваната отмяна на диференцираната ставка от 9% ДДС за ресторантьорския бранш.

Въпреки песимистичната прогноза за присъединяването на България към еврозоната в близко бъдеще, анализаторите на Allianz Trade запазват добрите перспективи за развитието на българската икономика през тази и следващата година.

Прогнозите са БВП в България да нарасне с 2,1% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г. Въпреки че ръстът на частното потребление може да се забави, вътрешният пазар ще остане основният двигател на растежа благодарение на възстановяването на публичните разходи и стабилната инвестиционна експанзия.

Очаква се в отговор на възобновеното търсене износът да се разшири умерено през 2024-2025 г. след спада през 2023 г. Предвижда се фискалният дефицит да достигне малко под 3% от БВП както през 2024 г., така и през 2025 г., спрямо минусовата стойност от 1,9% през 2023 г., когато бяха увеличени разходите за пенсии и заплати.

Държавният дълг ще нарасне до около 26% от БВП до 2025 г. Така оценката на експертите на Allianz Trade e, че по отношение на тези показатели България може да изпълни фискалните критерии от Маастрихт за приемане на еврото.

Тази умерено положителна прогноза за икономиката на България има особена тежест в контекста на изводите, направени в регулярния доклад на Allianz Trade за световната икономика към края на първото шестмесечие на 2024 г. Според анализаторите рискът от рецесия продължава да съществува в еврозоната и се увеличава за САЩ. Те прогнозират ръст на БВП на глобално ниво от 2,8% през тази и следващата година, като очакват той да се забави до 1,7% в САЩ и да достигне максимален потенциал от 1,4% в еврозоната през 2025 г. Прогнозата за китайската икономика е за увеличение от 4,3% през 2025 г.

„От една страна, България изглежда стабилно поставена на международната икономическа карта. От друга обаче, перспективите за забавяне на членството в еврозоната и съществуващият риск за рецесия в Европа и САЩ трябва да увеличат бдителността на българския бизнес. Нашите компании трябва да са готови за различни сценарии, особено експортно ориентираните, които търсят и разчитат на чужди пазари“, препоръчва Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България.

Сред основните рискове за влошаване на глобалната икономика в доклада на експертите от Allianz Trade се посочват повишената несигурност в „супер изборната“ година в над половината от държавите по света, както и продължаващите световни конфликти. Според техния песимистичен сценарий може да се очаква забавяне на растежа на глобалната икономика с 1,5 процентни пункта и ускоряване на инфлацията, което би запазило лихвените проценти по-високи за по-дълго време.