Решението на близкоизточния конфликт е очевидно - освен за израелците и палестинците

Израел се нуждае от контрол върху сигурността върху цялата земя на запад от река Йордан и това „противоречи на идеята за суверенитет“ на палестинците, заяви Нетаняху през януари.

Допитвания показват, че подкрепата на палестинците за решение, основано на създаването на две държави, също намалява от 2010 г. насам наред с нарастващото вярване, че то вече не е жизнено. Постоянно разширяващите се заселнически селища на Израел и националистическият обрат в израелската политика затрудняват палестинците да видят възможност за компромис, отбелязва Шикаки. Подкрепата за въоръжена борба срещу Израел се е увеличила през същия период.

Обречени да се сражават

Лагерът „Дженин“ е един от основните бастиони на Западния бряг на бунтовническата съпротива срещу Израел. Хората там са разделени относно крайната цел – извоюване на държава на Западния бряг и в Газа, прекратяване на израелската окупация от 1967 г. или отмяна на създаването на Израел през 1948 г.

„Ако някой ви каже отмяна на създаването на Израел, той е луд“, отбелязва Джамал Хуейл, водеща фигура в „Дженин“ от „Фатах“, основната палестинска светска националистическа партия. „Ние вярваме напълно в решение за създаване на две държави“, допълва той. Но разширяването на заселническите селища от Израел изяжда пространството за сделка и тласка повече палестинци към утопичната идея за отмяна на решението от 1948 г., казва Хуейл.

Високо на хълма млади бунтовници с автомати стрелят по стъклени бутилки и пропускат. Бившият бунтовник на средна възраст Мохамед Амер взема пушка и улучва бутилките. Той е разтревожен, двама от синовете му са били убити при израелско нападение миналата година.

Ако Израел се съгласи с палестинска държава на Западния бряг и в Газа, Амер ще подкрепи мира с цялото си сърце. „Проблемът не е какво искам аз, а какво ще даде Израел. Те няма да ни дадат границите от 1967 г., те дори няма да ни дадат граниите на Дженин“, отбелязва той.

Наблизо млади момчета държат автомати М4. Дни по-късно боец от съпротивата е запален в кола при израелски удар в дрон. „Ние сме обречени. Ще се сражаваме до деня на страшния съд“, казва Амер.

Време на надежда

До неотдавна израелските и палестинските лидери бяха близо до сделка. Споразуменията от Осло бяха много популярни, когато бяха сключени през 1993 г. Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), начело с „Фатах“, се признаха взаимно. Беше създадена Палестинска автономия, която да управлява части от Западния бряг и Газа и да сътрудничи с Израел. Целта беше да се изгради доверие и да се открие път за окончателна сделка за разделяне. Палестинският лидер Ясер Арафат и израелският премиер Ицхак Рабин спечелиха Нобелова награда за мир.

В „Дженин“, бастион на интифадата в предишните години, младежи поставяха маслинови клонки на джипове на израелската армия, спомня си Хуейл, по онова време млад боец на „Фатах“. „Желаехме мир. Искахме нормален живот като всички останали“, отбелязва той.

В либерален Тел Авив перспективата за две държави е интелектуално неустоима, казва Тауб. Обявяването на независимост от Израел оповести „очевидното право на еврейския народ да бъде нация като всички останали в суверенната си държава“, допълва той. Как на палестинците можеше да бъде отказано това универсално право?

„После започнаха да избухват автобуси“, отбелязва Тауб. Атентатори самоубийци от „Хамас“ и други бунтовнически групировки, които се противопоставяха на споразуменията от Осло, убиха десетки израелски цивилни.

Еврейски екстремисти също разклатиха мира. Крайнодесни заселници застреляха 29 палестинци в джамия в Хеброн. Студент ултранационалист застреля Рабин на митинг за мир в Тел Авив.

„Смятахме, че сме им дали всичко, а това, което получихме в отговор, беше терор, почувствахме се предадени“, казва Ами Аялон, ръководител на израелските служби за сигурност „Шин Бет“ по онова време.