Новият мегаязовир на Китай предизвиква опасения от водна война в Индия

Индия се опасява, че планираният от Китай мегаязовир в Тибет ще намали водния дебит на една от големите реки с до 85% през сухия сезон, казват четирима запознати източници и анализ на правителството, видени от Ройтерс. Проектът накара Делхи да ускори плановете си за собствен язовир, за да смекчи последиците.

Индийското правителство обмисля проекти от началото на 21-и век за контрол на водния поток от ледника Ангси в Тибет, от който зависят над сто милиона души надолу по течението в Китай, Индия и Бангладеш. Но плановете са възпрепятствани от ожесточената и понякога насилствена съпротива на местните жители в граничния щат Аруначай Прадеш, които се опасяват, че селата им ще бъдат потопени, а начинът им на живот – унищожен, от язовира.

През декември Китай обяви, че ще построи най-големия водноелектрически язовир в света в граничен окръг малко преди река Ярлун Джанбо да пресече границата с Индия. Това предизвика опасения в Делхи, че дългогодишният му стратегически съперник, който има някои териториални претенции в Арунчай Прадеш, може да използва контрола върху реката, която извира от ледника Ангси и е известна като Сиан и Брамапутра в Индия, като оръжие.

Най-голямата хидроенергийна компания в Индия премести през май проучвателните материали под въоръжена полицейска охрана в близост до бъдещото място на многофункционалния язовир Горен Сиан, който, ако бъде завършен, ще бъде най-големият язовир в страната. Високопоставени индийски представители провеждат също срещи за ускоряване на строителството тази година, включително една, организирана през юли от кабинета на премиера Нарендра Моди, съобщават двама от източниците, пожелали да останат анонимни, тъй като става въпрос за чувствителни правителствени въпроси.

Пекин не е публикувал подробни планове за строителството на язовира, но анализът се основава на предишни проучвания, проведени от институции, свързани с индийското правителство, например Централната водна комисия, и отчита очаквания размер на китайския проект, който стартира през юли и ще струва близо 170 млрд. долара.

Делхи счита, че китайският язовир ще позволи на Пекин да отклонява до 40 млрд. куб. м вода, или малко над една трета от годишния приток на ключов граничен пункт, съобщават източниците и документът. Последиците ще бъдат особено силни в месеците без мусони, когато температурите се повишават, а земите стават безплодни в големи части от Индия.

Проектът Горен Сиан би облекчил това положение с планирания си капацитет за съхранение от 14 млрд. куб. м, което би позволило на Индия да освобождава вода по време на сухия сезон. Това може да означава, че големият областен град Гувахати, който зависи от водоемка промишленост и земеделие, ще намали доставките с 11%, съобщават източниците и документът, спрямо 25%, ако индийският язовир не бъде построен.

Проектът би могъл да смекчи всякакви ходове на Пекин да освободи опустошителни потоци от вода надолу по течението, казват източниците.

Говорител на китайското външно министерство заяви в отговор на въпроси на Ройтерс, че хидроенергийните проекти „са преминали строги научни изследвания за безопасност и екологична защита и няма да окажат неблагоприятно въздействие върху водните ресурси, екологията или геологията на страните надолу по течението“.

„Китай винаги е имал отговорно отношение към развитието и използването на трансграничните реки и е поддържал дългосрочна комуникация и сътрудничество със страни надолу по течението като Индия и Бангладеш“, допълни говорителят.

Самата Индия беше обвинена от Пакистан, който е китайски съюзник и с който през май избухна кратка война, че използва водата като оръжие. Тази година Делхи спря участието си в договор за споделяне на водите от 1960 г. с Исламабад и обмисля да отклони потоците от друга важна река от съседа си надолу по течението.

Международен съд постанови, че Индия трябва да се придържа към споразумението, но Делхи твърди, че той няма юрисдикция.

Язовирът има подкрепата на главния министър на Аруначал, който е член на партията на Моди и определи китайския проект като екзистенциална заплаха.

Проектът ще „осигури водоснабдяването и ще предотврати наводненията, за да се противодейства на евентуални водни приливи“, заяви правителството на щата в изявление и допълни, че е взело решение през юни да започне подробни разговори за компенсации на семействата, които биха могли да бъдат засегнати от язовира.

Дори ако язовирът Горен Сиан получи одобрение, може да са нужни десет години за изграждането му след първата копка, съобщават запознатите източници. Това означава, че проектът вероятно ще бъде завършен след този на Китай, който Пекин очаква да започне да произвежда електроенергия в началото или до средата на 30-те години.

Забавянето означава, че индийският проект ще бъде уязвим по време на строителството, ако Пекин внезапно пусне вода по време на мусонния сезон, това ще предизвика прилив, който може да отнесе временни язовири, казват двама от източниците.

Международни експерти също предупредиха, че строителството на големи язовири в сеизмично активните Тибет и Аруначал може да повиши опасностите за общностите надолу по течението.