Шефът на бъдещето: Моделът на тиранин вече не е актуален 

Възгледите за това какво трябва или не трябва да прави един шеф са се променили много с течение на времето. Преди около 30 години шефовете са били просто началници в компанията. И беше въпрос на късмет дали ще получите по-скоро бащински господар, или садистичен деспот. Така или иначе рядко бе имало жена шеф.

Не можеше да се направи нищо и за двата типа. Ако служителите се оплакваха от отношението на шефа си, обикновено служителят трябваше да напусне фирмата, но не и ръководителят, пише в свой редакционен коментар за Handelsblatt Тилман Прюфер, член на редакционната колегия на Zeit. 
Понякога имаше истински култ към шефа. Това можеше да се прочете и във факта, че онези в компанията, които са били особено податливи към шефа, обичали да имитират личния му стил. Независимо от това дали е бил много добър, или не. 

Твърди се дори, че Хосе Игнасио Лопес, мениджър, който като ръководител на Opel, а по-късно и на VW, е наложил строги мерки за икономии, е имал особеността да носи часовника си на дясната, а не на лявата китка. И всички привърженици на Лопес в компанията, т.е. тези, които се надявали да направят кариера при него, също носели часовника на дясната си китка.

В медийните групи в Германия пък често се случваше шефът да си пусне дълга коса и да я маже с гел, тази прическа скоро намира голямо одобрение сред последователите. А ако шефът е с бели маратонки, скоро всички останали мъже също са с бели маратонки. Говори се, че това се случва и днес.

Очевидно всичко това е било доста лесно за наемните мъже. В края на краищата те живеели в диктатура - а в една диктатура е най-добре да дадеш знак на владетеля, че не го поставяш под съмнение по никакъв начин. Особено не по модерен начин и със сигурност не чрез установяване на собствен стил.

Днес не е много добре шефовете в повечето браншове да се държат като тирани. В кабинетите на изпълнителните директори вече не трябва да има голямо тежко бюро и дебел фотьойл. Вместо това шефът всъщност вече изобщо не трябва да има офис, а да се разхожда сред служителите и постоянно да ги пита какво може да направи за тях, за да се чувстват добре.

Мъжът шеф вече не трябва да се откроява заради някаква модна странност, а иска да изглежда като всички останали в компанията. Те си говорят на първо име и най-много да се различават малко (или не толкова малко) в заплатите си. Шефът вече гледа към по-младите служители за собствено модно вдъхновение и тогава понякога изглежда така, сякаш е стажант.

Това никак не улеснява днешните служители от мъжки пол, които се стремят към кариера. Става все по-трудно да се подражава на шефа. Между другото, днес е много трудно да се копират маниери на поведение, ако имате жена за шеф. Можете само да се надявате, че тя носи бели маратонки.