2023 г. е била силна за строителството у нас с ръст на продукцията и новите договори

Произведената строителна продукция в България през 2023 г. е на обща стойност 20,2 млрд. лв. и се увеличава с 18,3 на сто спрямо предходната година, сочат предварителни данни, цитирани в годишния доклад на Камарата на строителите в България (КСБ) за строителния сектор у нас, публикуван на сайта й.

11,7 млрд. лв. е стойността на произведената продукция от сградното (жилищно и нежилищно) строителство през миналата година, което има дял от 57,7% от общата продукция в сектора за периода. Тя е нараснала с 20,8 на сто в сравнение с 2022 г.

Произведената продукция в сектора на инженерната инфраструктура възлиза на 8,5 млрд. лв., което ѝ отрежда дял от 42,3% от общо произведената продукция в строителството за миналата година. Тя също бележи ръст от 15% на годишна база.

Строителният сектор беше силно засегнат от пандемията и войната в Украйна, които доведоха до нарушаване на веригите за доставка и рязко поскъпване на строителните материали. Впоследствие инфраструктурното строителство изпадна в застой заради липсата на индексация на строителните договори и частичното спиране на плащания за текущи ремонти и поддръжка на пътища през 2022 г., когато произведената продукция в строителния сектор у нас достигна едва 17,1 млрд. лв.

Но 2023 г. е била силна за строителния сектор, което личи и от данните за обявените и сключените договори по обществени поръчки. През 2023 г. обявените поръчки са общо 4688 на стойност малко над 12 млрд. лв. Броят на поръчките е нараснал с 6,1% на годишна база, а стойността им се е повишила с 3,4 на сто. Най-голям е делът на сградното строителство с 2277 обявени поръчки с прогнозна стойност 1,8 млрд. лв., а в инженерната инфраструктура те са 1775 с прогнозна стойност почти 8,8 млрд. лв. Във ВиК инфраструктурата са обявени 313 обществени поръчки с прогнозна стойност 774,5 млн. лв.

В същото време по данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) през 2023 г. са сключени 5052 договора в сектор строителство на обща стойност малко над 8 млрд. лв., с 450,1 млн. лв. повече спрямо обявената прогнозна стойност. Техният брой се увеличава с 26,2% на годишна база, а стойността им нараства с 42,7 на сто.

Броят на сключените договори в инженерната инфраструктура отбелязва ръст от 32,7% на годишна база, а стойността им се е повишила с 28,1%. Ръст е отчетен и в броя и стойността на сключените договори в сградното строителство съответно с 24,8% и 160,2%. Във ВиК инфраструктурата броят и стойността на сключените договори миналата година са намалели съответно с 4,2% и 14,8% на годишна база.

Въпреки силното представяне на сектора през 2023 г. строителните компании у нас са останали предпазливи, което видно от данните за инвестициите в дълготрайни материални активи. Те са намалели с 24,8% спрямо 2022 г. до 1,5 млрд. лв., или дял от 5,3% от общия размер на тези инвестиции в икономиката през миналата година.

Но преките инвестиции в строителството са нараснали със 199% през 2023 г., или с 61,7 млн. евро, и възлизат на 30,7 млн. евро, което е в контраст с тенденцията през 2022 г. По предварителни данни на БНБ преките инвестиции у нас миналата година са възлезли на над 3,6 млрд. евро и са нараснали с 37,6 на сто спрямо 2022 г.

Наетите лица по трудоно и служебно правоотношение през 2023 г. са 119,5 хил., или дял от 5,4% от общо наетите за страната. Техният брой е намалял с 8,2 хил. души, или 6,4% на годишна база, потвърждавайки един от сериозните проблеми пред строителния сектор в страната, свързан с недостига на кадри.

Средната годишна работна заплата в секгора е 18 537 лв. и се е увеличила с 15,7% спрямо 2022 г. Разходите за труд на работодателите в строителството са нараснали с 22,2% на годишна база.

Към март 2024 г. в Централния професионален регистър на строителите са вписани 6945 фирми, от които 6901 юридически лица. Заличени са 455 фирми.