Според него това не е заради самия процес на строителство, който по думите му е изключително ниско енергоемък. „Големият въглероден отпечатък, който дава строителството, е от производството на цимент и стомана. Фокусът трябва да бъде обърнат към производителите на тези продукти, но понеже е по-лесно, фокусът се обръща върху самото строителство, което е безсмислено“, коментира той директивата за енергийните характеристики на сградите, приета от Европейския парламент миналата седмица.
Шопов смята, че изискванията в нея са невъзможни за изпълнение, тъй като са технически неиздържани.
Той съобщи, че въз основа на европейската директива, Министерството на регионалното развитие и благоустройство е променило наредба 20-02-30 за техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите. В нея се казва, че за да се постигнат близки до нулевите емисии, жилищните сгради от началото на 2024 г. трябва да ползват 55% енергия от ВЕИ, което не касае самата сграда и строителство, а доставката на ток, който трябва да бъде произведен „зелено“.
Председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи обясни, че това трябва да се постигне "с поставяне на ВЕИ на ниво сграда или в близост до нея. „Това еднозначно означава термопомпи. Термопомпата не е нищо повече от един климатик – ти имаш един климатик, доставяш до него енергия, която е „черна“ от ТЕЦ, и минавайки през климатика, тя става „зелена“. Това е абсурд“, заяви Шопов.
Той съобщи, че браншовите организации са провели среща с Министерството на енергетиката, за да обяснят проблемите с директивата. Според тях прилагането с нейното изискване би означавало целият двор на една жилищна сграда да бъде запълнен с термопомпи, което противоречи на закони като Закона за устройство на територията и наредбите за шума.
"По-лошото е, че ефектът е нулев – единствено води до оскъпяване. От Националната асоциация на строителните предприемачи направихме точен разчет – с 4,5% се увеличава цената на апартамент за крайния клиент, без да има ефект върху природата", коментира Георги Шопов.
Според него директивата на ЕС има пожелателен текст, като всяка държава сама определя нормативите. По думите му в България на практика нормативната уредба разрешава само термопомпи. „Всички браншови организации са съгласни – включително администрацията – че това не може да проработи и се чудят какво да правят", коментира председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи. "За да угодим на Европа, ние сме преписали един текст, а той технически не може да заработи.“
Шопов се надява да се направи анализ от световните учени с колко влияе човешката дейност на климата и тогава да се вземе стратегическо решение как да се действа.
Защо промените трябва да засегнат енергийно неефективните сгради? Какви нови изисквания има още в директивата за проектирането? Как ще се променят парамеметрите на топлоизолация? Какво е заложено за паркоместата може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.


Тежка катастрофа със загинал край Карлово
Медицински хеликоптер е транспортирал мъж с черепно-мозъчна травма
Падение за Григор Димитров! Загуби на старта на "Чалънджър" от квалификант
Избран е изпълнител за доставка и монтаж на 40 подземни контейнера за битови отпадъци във Варна
Черно море II спечели с 3:0 дербито срещу Спартак II в Трета лига
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 2
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 1
Слънчевата енергия е толкова развита в Европа, че електроенергията се разхищава
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Най-скъпо не означава най-добро – японците отново печелят
Renault направи перфектната офроуд играчка за плажа
Премиерът свиква среща за овладяване на цените
Слънчево време днес, но на места ще превали
До момента САЩ са похарчили $29 милиарда за войната срещу Иран
Пазарът на труда у нас: Туризмът и търговията водят, производството се събужда