Поскъпващият петрол пълни хазната на износителите от Близкия изток

Ръстът на цената на петрола тласка равнището ѝ над прага на рентабилност за почти всички производители от Близкия изток, засилвайки перспективите за значителни бюджетни излишъци дори при по-слабите икономики, ако цените останат високи, пише Bloomberg.

Нашествието на Русия в Украйна повиши цената на суровия петрол до над 105 долара за барел за първи път от 2014 г. насам, продължавайки ръстовете, които по-рано бяха продиктувани от повторното отваряне на икономиките в света след блокадите заради коронавируса.

Заради боевете в Европа страни членки на ОПЕК като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са напът да постигнат още по-големи приходи и има шанс дори Бахрейн – най-малката икономика в региона, да постигне балансиран бюджет за първи път от 2008 г. насам, ако цената на суровия петрол остане висока.

Цената на петрола сорт Брент нарасна с над 9% в часовете след като президентът Владимир Путин нареди на руските сили да нападнат Украйна. Международният валутен фонд счита, че на това ниво цените ще осигурят на всички основни производители на петрол в Близкия изток, с изключение на Бахрейн, рекорден бюджетен излишък.

Саудитска Арабия, която се нуждае от цена на петрола от около 72 долара за барел, за да има балансирано изпълнение на бюджета, вече съобщи, че очаква рекорден излишък тази година. За ОАЕ цифрата е около 67 долара за барел. Бахрейн се нуждае от цени над 106 долара за барел. Петрол

„Петрол на цена от сто долара за барел е манна небесна за страните от Персийския залив, малцина смятаха, че ще се върнем на това ниво след спада през 2014 г.“, коментира Зиад Дауд, главен икономист за нововъзникващите пазари в Bloomberg Economics. „Това ще позволи на правителствата да харчат повече и да увеличават резервите си в чуждестранна валута“, допълва той.

Ръстът на цените ще „увеличи доверието, ще напълни хазната и ще подкрепи възстановяването на икономиката“ на страните от Персийския залив, коментира Мохамед Абу Баша, ръководител на макроикономическите изследвания в инвестиционната банка EFG Hermes.

Инвеститорите ще намерят също „убежище в обвързването на валутата в Персийския залив с долара на фона на растящите рискове за нововъзникващите валути заради сложната среда с ускоряващата се инфлация и потенциалното затягане от международните централни банки“, допълва той.

Това е рязък обрат, след като сътресенията на енергийния пазар и пандемията подкопават възстановяването от последния срив на цената на петрола.

Но заради засиленото внимание към фискалната дисциплина след период на относително ниски цени на петрола страните от Персийския залив едва ли ще увеличат разходите.

В Саудитска Арабия, която е най-големият износител на петрол в света, властите обещават да използват приходите, за да се подготвят за бъдещето. Това е част от усилията им за диверсифициране на икономиката, тъй като климатичните промени стимулират възприемането на технологии, които не изгарят фосилни горива.