Подемът на американските акции не е римейк на дотком балона

Със забавянето на инфлацията и запазването на устойчивостта на потребителите в САЩ бичият пазар на американските акции не показва признаци да върви към своя край дори след ръста на широкия борсов индекс S&P 500 с 40% от края на 2022 г. И все пак много инвеститори са обезпокоени от скорошното ценово движение при акциите на пазарните лидери, които поведоха този необичаен подем, особено книжата на технологичните гиганти от Великолепната седморка (Alphabet, Amazon, Apple, Meta, Microsoft, Nvidia, Tesla – бел. прев.), пише за Financial Times Ив Бонзон, главен инвестиционен директор на Julius Baer.

Вярно е, че от техническа гледна точка позиционирането на инвеститорите изглежда разтегнато и отделни ниши на пазара на акции в САЩ достигат свръхизкупена територия. Въпреки това наблюдателите, които правят сравнения с дотком балона от края на 90-те, "лаят по грешното дърво".

Първо, важно е да разгледаме изключително щедрите инжекции от ликвидност, които помогнаха за стимулирането на дотком бума. Тогава Федералният резерв облекчаваше паричната политика в отговор на азиатската криза от 1997-1998 г. В същото време европейските монетарни власти намаляваха лихвите в подготовка за въвеждането на еврото.

За сравнение, през 2023 г. пазарът скочи, докато Фед продължаваше най-агресивната си кампания за затягане на паричната политика в историята, като повиши основната си лихва с общо 5,25 процентни пункта от март 2022 г. (достигайки диапазона 5,25-5,50% - бел. прев.)

Освен това, макар че ликвидността в системата все още е доста над предпандемичната нива, промяната в паричното предлагане е това, което има най-голямо значение за оценката на активите. На годишна база широкият му измерител M2 в САЩ все още се свива със скорост от 2,3 процента. Днешният пазарен цикъл не се ръководи от разхлабена парична политика, за разлика от 1999 г.

Второ, днешният подем на пазара на акции е подкрепен от стабилни корпоративни печалби и рекордно генериране на свободни парични потоци – оперативният кеш минус капиталовите разходи на компаниите. Това важи особено за технологичните платформи, които показват изключителна способност да конвертират голяма част от допълнителните си приходи в свободен паричен поток.

Традиционните показатели за оценка, като съотношенията цена/очаквана печалба (P/E), показват, че водещите дотком акции навремето са били повече от два пъти по-скъпи от днешните книжа от Великолепната седморка. Същото важи за доходността на свободния паричен поток, генерирана на акция като процент от цената ѝ. За главните технологични имена в дотком бума тази доходност е била под половината от тази на днешните пазарни лидери.

Американските акции с голяма капитализация се превърнаха от клас активи, набиращ кеш, в клас активи, генериращ кеш. Освен хроничния спад на първичните публични предлагания (IPO), съчетан с делиствания, има нарастваща тенденция при обратното изкупуване на акции. Най-добрите компании от S&P 500 се превърнаха в машини за връщане на пари на акционерите.

Освен това в момента няма доказателства за балон при съотношенията цена/печалба. Инвеститорите, които заключават, че американските акции с голяма капитализация са надценени, имплицитно приемат, че показателите за свободния паричен поток, които се подобриха рязко през последните десетилетия, ще се върнат към дългосрочната си по-слаба средна стойност.

Такъв сценарий е много малко вероятен при липсата на пълно обръщане на глобализацията или на ставките на корпоративния данък в САЩ обратно до 40 процента. Може ли обаче да има балон в компонента на печалбата, т.е. може ли тя и очакванията за нея да са изкуствено завишени? Отново, това е много малко вероятно, тъй като компаниите са изправени пред една от най-трудните ликвидни среди от години. В допълнение, последните обсъждания на печалбите от компаниите сочат относително предпазливо поведение на корпоративния мениджмънт, с нарастващ акцент върху ефективността от използването на капитала.

Трето, американските акции днес далече не са толкова скъпи в сравнение с облигациите, колкото бяха преди спукването на дотком балона. Прогнозната реална рискова премия на акциите в САЩ - очакваната свръхвъзвръщаемост, която акциите осигуряват спрямо референтните облигации след коригиране с инфлационните очаквания - е близо до дългосрочната си средна стойност. Поглеждайки назад към същата мярка през 1999 г., акциите бяха изключително скъпи в сравнение с облигациите. Очакваната реална рискова премия за кратко дори стана отрицателна в пика на дотком манията. Освен това пазарът на облигации увеличава предлагането, с рекордни обеми на емитиране в сегмента на корпоративните книжа през целия януари, докато предлагането на ДЦК от Министерството на финансите на САЩ остава силно.

Като цяло, устойчивостта на фондовия пазар на фона на очертаваща се нормализация на лихвените проценти говори за изключителното качество на текущата възвръщаемост на пазара на акции. Въпреки че е вероятна междинна консолидация и тя дори е добре дошла за възстановяване на пазара в технически план, дългосрочният бичи пазар на акции се очаква да продължи. Това не е римейк на 1999 г., завършва Бонзон.