Предстоящият бум при капиталовите разходи налага промяна в инвеститорското мислене

Един ден въпросът дали обхванатите от инфлация икономики ще претърпят твърдо или меко приземяване ще получи своя отговор.

Инфлацията ще се успокои, вероятно в диапазона 2-2,5%. Свободните пазари ще определят реалната стойност на капитала, за разлика от пренебрежимо ниската му цена, към които светът привикна през последния цикъл на ниски лихви. Ще видим и период на прочистване, докато централните банки и правителствата се приспособяват към новата икономическа парадигма.

Какво ще последва тази „Голяма корекция“? Ще се върнем ли веднага там където бяхме със стабилизирането на инфлацията? Пътят към ценовата стабилност се определя като край, а не начало на структурната промяна. Категорично не съм съгласна, пише за Financial Times Кати О‘Райли, главен административен директор и управляващ партньор във Fiera Capital. Всички знаци сочат, че следващото десетилетие или две ще бъдат много различни.

Завръщането на нормалната инфлация, с която всеки над 40-годишна възраст бе свикнал, неизбежно ще повлияе на разпределението на активите, тъй като инвеститорите очакват възвръщаемост значително над безрисковия процент. Но по-упоритите проблеми, които измъчват развития свят – и то повече от инфлацията – ще обусловят най-голямото дългосрочно забавяне на производителността и ще поддържат растежа нисък. Те включват демография, изменение на климата, нарастващи разходи за здравеопазване, продоволствена сигурност и остаряването на съществуващата инфраструктура.

Златната нишка, която обединява тези предизвикателства, е, че решаването им ще изисква безпрецедентни капиталови разходи.

Пазарният стратег и икономически историк Ръсел Нейпиър описва това като „бум на капиталови разходи“. Други го наричат настъпващ „ренесанс за производителността“. Както и да го назовем, допускането е, че индустриите, които ни позволяват да се справим с тези критични за икономиката проблеми, в крайна сметка ще привлекат огромни притоци на инвестиции във физически активи.

Прогнозите на McKinsey & Company показват, че капиталовите разходи за физически активи ще възлязат на приблизително 130 трлн. долара до 2027 г., водени главно от трите „Д“: дигитализация, декарбонизация и деглобализация.

Но тази цифра не отчита по-новите разработки в енергоемки и тежки изчислителни области като изкуствен интелект (AI) и роботика, където търсенето на капацитет за съхранение и обмен на повече данни ще се припокрива с изискванията за капиталови разходи с цел надграждане на глобалните мрежи, впрягане на възобновяемата енергия, извличане на ресурси, за да се отговори на нарастващото търсене на батерии, и модернизиране на Запада като цяло.

Далновидните инвеститори с по-дългосрочна перспектива вече обмислят какво ще представлява тази тенденция - не на последно място защото частният капитал ще играе основна роля в тази епоха на формиране, която ще засенчи предишните по-малки цикли на капиталови раходи, които бяха до голяма степен ръководени от държавите.

Експозицията към традиционни физически активи, които бързо се вграждат в енергийния преход, и екологизирането на веригите за доставка на материали са някои области, в които инвеститорите очакват повишена възвръщаемост. Други включват логистика, поддържаща географското приближаване на производствени съоръжения, центрове за данни, производство на батерии, модернизиране на въглеродно-интензивни сгради и подобрения на комуналните услуги.

По някакъв начин този завой към индустрии, готови за капиталови разходи, вече се отразява в разпадането на традиционното разпределение на портфейла в съотношение 60/40 между облигации и акции. Сега има по-силен акцент върху концентрацията на риска. Това означава по-голям интерес към по-малки международни компании и пренебрегвани развиващи се пазари, но също и частни активи с ниска корелация към акциите и облигациите, като селско и горско стопанство, алтернативни недвижими имоти и инфраструктура за възобновяема енергия.

Къде се насочва капиталът е не по-малко важно от това откъде се набавя. Активното управление на активи ще изпревари пасивното инвестиране при бума на капиталовите разходи - особено тъй като целта е да се инвестира селективно във физически активи, необходими за задвижване на новата икономика, вместо да се търси всеобхватна експозиция.

Последствието е, че на публичните борси широките индекси могат да скрият истинските печеливши от този суперцикъл, докато на частните пазари се появява истинско раздвоение между активите, подходящи за новата икономика, и тези, които губят привлекателност.

Но ще отнеме време на институционалните инвеститори и посредниците да свикнат с тази промяна. Опасенията относно зависимостта на международната верига за доставки, аргументите за обновяване на инфраструктурата и капитализирането на авангардните индустрии обаче бързо се превръщат в политически приоритети.

Когато инфлационният самолет в крайна сметка се приземи, всички ние ще се озовем в нова и непозната нормалност. И кой ще има предимство ли? Инвеститорите с преднина, разбира се, завършва О‘Райли.